Името на Кром Багелски е много по-известно във Великобритания, отколкото в България. Преди десет години той заминава за Лондон, за да стане художник. И успява. Вече е имал изложби в част от най-популярните галерии в британската столица. Всяка година участва в различни арт фестивали. Преобразява голяма част от лондонските улица, а името му се нарежда сред тези на най-известните улични художници в Европа. 

Снимка: Евгений Милов

Изкуството достъпно навсякъде за всички - това е мисията на Кром Багелски, който е сред най-известните артисти в Европа, създаващи публични стенописи. Историята му - от мияч на чинии до най-големите лондонски галерии и за проекта му "Стенописи в дивото" у нас, разказват Радиана Божикова и операторите Александър Осиченко и Константин Димитров в предаването "Тази събота и неделя" по bTV. Разгледайте и богатите ни галерии в статията.

"Аз живея извън България от десет години и винаги ме е шашкал факта, че хората в Западна Европа не знаят абсолютно нищо за България. Когато не знаеш нищо за едно място, ти обикновено не го уважаваш, защото мислиш, че нищо не се случва там. Обикновено приемат българите като необразовани, некултурни и това нещо винаги ме е дразнело и това е една от главните идеи, защо искахме да го направим този стенопис", казва Кром.

"Тази държава ще остане без хора, без млади хора. Повечето хора изчезват, излизат навън. Със сигурност ми се е искало винаги да бъдеш художник или каквото и да било в собствената си държава, на собствения си език… Имах целия песимизъм от всички около мен – художник къща не храни. Всеки ми казваше – не, не, не – ти не трябва да се занимаваш с това нещо", спомня си Кром.

Снимка: Евгений Милов

"Започнах да работя правене на публични стенописи из между по-бедни квартали, които имат нужда от оправяне, до преди това бях чистач, мияч на чинии. На първия ден не отидох да видя Биг Бен. Просто един ван без прозорци отзад спря пред мен и ме натовариха отзад, беше пълен с прахосмукачки. Дори не знаех къде ме карат, но 2-3 години беше тежко, след това малко по-малко започнах да се запознавам с художници", казва Кром.

Снимка: Евгений Милов

Днес Кром се е върнал в България, за да вдъхнови други млади хора, които в момента са в началото на неговия път. Така създава проекта "Rural Murrals" или на български "Стенописи в дивото".  

Снимка: Евгений Милов

"Написахме "Rural Murals Gallery 1" – първата в света и искахме да го направим официално и това място е по-известно в Лос Анджелис, отколкото в района. Абсолютно цялата държава е пълна с изоставени обекти като тази сграда, които, когато са надраскани, придава атмосфера на меланхолия, депресия, упадък. Само с едно такова ново нещо, в момента изоставеното грозно място започва да става като някакъв обект на културата, на съвременната култура, съвременното изкуство, което го няма много в България. Едно такова изоставено и грозно място става в момента вече като място за събиране на млади хора", казва Кром.

Снимка: Евгений Милов

През лятото води в България 14 художници от цял свят и преобразява едно изоставено училище в село Мухово в първата в света галерия на открито за стенописи.

"Аз съм ирландка, но по-голямата част от моя живот съм прекарала в Лондон. Мисля, че това, което е общото между моята родина и България, е, че хората все още са привързани към земите. Много вярвам в този проект, чудесна идея е. Мисля, че изкуството трябва да е достъпно за всички, не само за тези, които живеят в центъра на града", казва Гейл, приятелката на Кром.

Снимка: Евгений Милов

"Чудесно е, че млади хора имат възможност да дойдат тук и да обменят опит и идеи едни с други. В Западна Европа хората не знаят достатъчно неща за България, както би трябвало да е. Всеки път като идвам тук уча по нещо ново. Намирам езика за доста труден, но се старая да го науча. Надявам се, че хората ще забележат това и по този начин ще има някакво свързване", допълва тя.

За хората в село Мухово проектът е отчасти неразбираем, далечен. Въпреки това се радват, че в селото идват млади хора, които да творят. Много хора в българските села никога не са влизали в галерия, но това не означава, че не уважават изкуството. Проектът на Кром прави достъпни модерните творчески идеи на младите, по-близки до възрастните хора и внася нов цвят в живота им. В момента Кром преобразява старата водна станция, която снабдява родният му Ихтиман с вода. Помага му италианския художник Енрико Полпо Конруда.

Снимка: Евгений Милов

"Хубаво е да докараш този тип изкуство навсякъде – то не е предназначено само за Лондон, Лос Анджелис или Мелбърн. В това вярвам. Познавах само Кром, нищо не знаех за България, но е красиво тук. Обичам българската храна, като изключим родната ми Италия, имате най-добрите домати тук", казва Енрико.

"Напуснах Италия, веднага след като завърших и започнах да правя стенописи след пет години в Италия. Моят артистичен процес е - няма значение къде се намирам. Пътувам, за да се вдъхновявам. Понякога се връщам в Италия, но обичам да пътувам, защото се вдъхновявам от хората, които все още не познавам. Ако не знаеш нищо за една страна, най-добрия начин да я опознаеш е като общуваш с местните хора", допълва Енрико.

Снимка: Евгений Милов

"Това създава добра връзка между изкуството и местните. Аз рисувам тук от известно време и успях да се свържа с децата от Ихтиман, харесва им да бъдат въвлечени в това. Радвам се, че съм тук, за да споделя с тях това, което имам да кажа", казва Енрико.

Снимка: Евгений Милов

Дали Кром ще бъде приет и припознат в собствената си страна, така както в чужбина ще покаже времето. До тогава той просто иска да твори…

Снимка: Евгений Милов

"Една от сферите, в които най-много има нужда от прогрес и подобрение е създаването на нова култура в България – имам в предвид, че ние имаме старата история и можем да се гордеем много с нея, но някак си не се създава философства нова култура. Има нещо, което ме кара да оставя нещо след себе си в тази държава", казва Кром.