Има места в България, които крият неподозирани съкровища. Едно такова място е почти обезлюденото село Беренде, разположено близо до западната граница. Там се намира малък храм, чиито стенописи са историческо богатство за страната ни.
Хора като Владимир Цветков са пазители, водещи битки с времето. Сам, в нищото, се бори да спаси 700-годишна история, закодирана в цветовете на светите ликове.
Вижте повече за село Беренде в репортажа на Радиана Божикова в поредицата "Изгубени във времето" на предаването "Тази събота и неделя" по bTV, както и в богатите ни галериии в статията.
"Нашата работа е да спасим стенописите във вида, в който са стигнали до нас. Съпреживява се всеки квадратен сантиметър. Всеки малък фрагмент. Никога не съм се запитвал защо. Това е нашата памет", казва Владимир Цветков.
Борбата за съхранението на църквата "Св. Петър и Павел" край село Беренде продължава повече от три години. Едва през юни миналата година започна реставрационна работа по нея.
"Идеята тръгна от покойния проф. Божидар Димитров, който искаше да я мести в музея. Технически, това е една много рискована операция. Трябваше да бъдат свалени стенописите, изчистени, разрязани по линиите. Проф. Димитров имаше идеята да я спаси, защото на това място няма добър достъп и грижата за нея е по-сложна, но в края на краищата се взе по-правилното решение", допълва Владимир.
Покривът и дренажът вече са ремонтирани, път до нея вече има - въпреки, че е черен и труднопроходим.
"Аз имам огромен сантимент към тази църква – първият стенопис, от който съм правил копие още 1984 г., е тук. Пътувам от София, доставям си ток и вода, тъй като тук няма електричество. Основният проблем тук са солите, те избиват на повърхността и правят този бял овал, който ние заварихме. Не се вижда нищо, а и те рушат стенописите. В момента сме от предпоследния етап на реставрацията", казва Цветков.
През 1927 г. храмът, датиран от времето на Второто българско царство, е обявен за народна старина. През 60-те години на миналия век стенописите са обявени от национално значение, а през 1978 г. църквата е обявена за художествен паметник.
"От наша гледна точка, по-специална е заради това, че е оцеляла, без да бъде разрушена вече над 700 години. Много са малко църквите в България от това време, които са запазени изцяло като градеж, като архитектура. И имаме пълна стенописна програма. Има един фрагмент - на западната фасада на църквата, на който е изобразен цар Иван Асен II, което личи по надписа, който е запазен до това изображение, а именно цар Иван Асен Втори – на всички българи. Този фрагмент е заснет на времето от Карл Шкорпил, направено е копие от мястото, но за съжаление неговата съдба е неизвестна, но това е документ. Това е един много рядък документ", казва Владимир.
Съвсем скоро ще бъде отворена и за първи път ще бъдат видяни ценните й стенописи реставрирани.
"Силно се надявам до края на годината да е готова. Имаше идея да бъде вече готова, но за съжаление се появиха някои проблеми. Търси се финансиране в момента, искаме да направим едно защитно покритие на църквата отгоре, тъй като това ще е удължи нейния живот, няма да се трупа сняг, няма да се разместват плочите", допълва Цветков.
Спасяването на църквата е надежда за село Беренде, където живеят по-малко от 20 постоянни жители.
"Селото е хубаво, но няма много хора в него вече. Сутрин като се събудя, закусвам и веднага съм навън, иначе в София няма как да изляза винаги. Иска ми се да има деца, за да има с кого да си играя, иначе са само котетата", казва Моника. Тази година тя ще бъде в четвърти клас. Обича съботно-неделните разходи с баба и дядо, когато е тук. Ходила е и до църквата.
"Стара е, но ми е направило впечатление, че има много икони. Но бих искал да се оправи и да не е такава разпадната. Ще е по-голяма и по-красива, вътре иконите няма да са прашни и вече ще идват много хора да я виждат", допълва Моника.
"Църквата в Беренде е много, много стара – щом говори за нея цяла България; и от Италия са идвали, и от Сърбия са идвали… Ако не е тази църква, кой ще дойде тук? Навремето Цар Борис е идвал тук на почивка за 40 дни край река Нишава. Църквата като се промени, то и хората в селото се променят. Направили се това нещо, което е започнато, ще има повече посетители", казва дядото на Моника.
Всъщност някога Беренде е щяло да носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов - Гунди. "Баща му е роден тук, тук е отраснал. Гунди е идвал един път – след световното първенство в Англия", допълва той.
Дали обаче спасеният храм, останал неразрушен повече от 700 години, ще успее да устои на съвремието?
"Както и сградите, така и хората, така и обществото боледува - и трябва да се намират решения, лечения, както правим и ние. След това се провежда това лечение, след това си има профилактика. Еднакви са нещата. Така и в обществото. Обществото боледува, трябва да се търсят причините, да се намират решения и след това обществото наистина да се поддържа здраво", казва Владимир Цветков.
