Реализацията ни зависи от умението да натрупваме знания, които в последствие прилагаме в небивала комбинация, благодарение на пъргавината на личния ум. Когато знанията започват да се губят, казваме, че забравяме, т.е. започваме да губим от паметта си.
Добрата новина е, че намаляването на паметта с годините не е задължително.
И за нея обаче, се изисква да се погрижим. Невролозите, които изучават и лекуват паметовите разстройства, съветват човек да не спира да предизвиква своя ум. Да учи нови езици, да се учи да свири на музикален инструмент, да чете, да разширява интересите си.
При изследвания върху мозъчната тъкан е установено, че намалението на паметта в хода на времето, е от загуба на части от мозъчната тъкан. Любопитни изследвания доказват, че
упражнения, занимания с аеробика, вдигане на тежести, работа с гирички, предотвратят загубата както на мозъчни клетки, така и на паметта.
Екипът на д-р Артур Крамер от Илинойския университет изследвали с ядреномагнитен резонанс мозъчната тъкан на хора с различен стил на живот. Резултатите били красноречиви - тези, които водели заседнал живот били със значително намаление на мозъчно вещество, в сравнение с близките им, които се намират в добре физическа форма.
Данни от ядреномагнитните изследвания сочели още, че при лоша регулация на нивото на кръвната захар се намалява хипокампът, ключов център в мозъка, отговорен за паметта. Логиката в случая е следната: когато мускулите са мощни, т.е. тренирани, тялото е по-способно да регулира и нивото на глюкозата в кръвта.
Добрата регулация на кръвната захар предотвратява пораженията в мозъчната тъкан.
Още едно професионално мнение в тази посока е на д-р Антонио Конвит от Медицинския институт към Нюйоркския университет, който казва: "Както мускулите разрастват от редовни и правилно провеждани тренировки, по-същия начин физическата активност запазва паметта - дори възстановява увредената памет”.
