Това не е Photoshop или друга компютърна манипулация. Това съм аз преди спорта и след това. Искам да споделя историята си, за да дам надежда, да мотивирам и да покажа пътя на много хора, които са в същата ситуация, в която бях и аз преди. Как промених живота си и се чувствам по-пълноценен, щастлив и успешен.
Казвам се Борислав Дамянов и на 25 години вече тежах 130 килограма.
Като малък никога не съм спортувал, не харесвах спорта дори се е случвало да имам двойка по физическо в училище. Това не значи, че съм бил дебел, а нямам и генетична предразположеност към това, бях като всички останали деца и се хранех като тях: сандвичи, банички, дюнери и газирани напитки...
В следващия момент вече бях завършил, работех, опитвах се да правя собствен бизнес. Хранителните ми навици не се бяха променили особено и често посягах към джънк фууда. Стресът, работата, личните проблеми, неразбирателствата, сивото ежедневие и липсата на време още повече влошаваха нещата с храненето. Пропусках хранения, тъпчех се с боклуци и поглъщах голямо количество калории. Работех всеки ден по около 12 часа и нямах никаква физическа активност. Храната за мен беше удоволствие, с което запълвах празноти в живота си.
Единствените ми цели и нужди бяха работа, ядене и спане. Дългите часове пред компютъра, стресът, проблемите и главно разбърканият хранителен режим бързо допринесоха за натрупване на мазнини в организма ми. Както почти всички, вечер след работа се прибирах прегладнял и чувствах, че искам да изям всичката храна на света. Тъпчех се и седях пред компютъра сам и все повече се затварях в себе си. Разбира се, че ми направи ми впечатление, че качвам килограми, но нямах сили да направя каквото и да е. Бях погълнат от рутината. Все по-малко излизах с приятели и не се забавлявах. Така нещата си вървяха няколко години.
Висока кръвна захар в случайно изследване на кръвта доста ме стресна и реших да си направя допълнителни по-подробни изследвания. Резултатите не бяха особено добри за човек на моята възраст, високата захар се оказа грешка, но ме накара да се замисля за себе си и за живота, който водя и за дупката, в която се намирам. Нямаше как да изляза от нея, ако сам не го пожелая и ако не намеря кой да ми подаде ръка. Тогава разбрах, че трябва да направя нещо, защото потъвах все по- надълбоко в ежедневие, проблеми дори депресия. Всъщност лекарят ендокринолог прогнозираше, че ако не отслабна здравословните проблеми в бъдеще ще се задълбочат и могат бъдат много сериозни за мен (като например затлъстяване на органи, проблеми със сърцето, кръвно, метаболитен синдром, диабет и други). Не беше особено оптимистично за 25-годишен. Така реших че мога и трябва да го направя, трябва да се преборя със себе си и започнах да разпитвам за вариантите.
Мой приятел, който ходеше на тае бо и ме посъветва да се пробвам при неговата инструкторка Камелия - бивша спортистка по карате, да видя дали ще ми хареса този тип спорт. Тя, както и всички инструктори там, са дългогодишни спортисти и са професионалисти с голям опит. Никога не съм страдал от предразсъдъци още повече аеробните тренировки в световен мащаб не са само женско занимание, въпреки схващанията в България. Отначало се чувствах много странно и некоординирано в залата.
Първите две тренировки бяхме само двама мъже в група около тридесет момичета
Мускулната треска и болка не бяха нещо, което може да ме спре. Постепенно започнах да навлизам в тренировките. Въпреки наднорменото тегло се се чувствах по-здрав физически, много зареден, дори бих го нарекъл щастлив. Камелия беше много мотивираща и усмихната. Инструкторът има голямо значение за трениращия, неговото отношение, начина на представяне на тренировките, достъпността до тях. Започнах с доста голям кеф да ходя по три пъти седмично на тренировки, защото това ме изпълваше с енергия с желание да продължа.
Правех всичко възможно, за да не пропускам тренировка, усещах промяната. Това беше силен тласък, който ми даде да направя реални действия. Това е процес, който много трудно се спира, когато се завърти колелото самия мозък иска енергия и тялото няма какво да направи. На този етап промяната не беше толкова физически, отколкото това че ОТНОВО СЕ РАДВАХ НА ЖИВОТА - бях емоционално зареден.
Аз съм от типа хора, които когато решат нещо, като цяло го постигат. Бях твърдо решен,че не искам да водя повече предишния начин на живот, че ще променя ситуацията и мускулната треска, режима на хранене, ограниченията няма да успеят да ме спрат. След първите три тренировки се запознах с нови хора от клуба. Никой не се притесняваше от теглото ми и всички ме приемаха добре. Така постепенно създадохме нещо като колектив. Думата, която описва начина, по който започнах да се чувствам в клуба, е уютно, ставаше ми интересно не само спортувах, а и се забавлявах, пробвах да посещавам различни други часове в студиото.
Започнах да чета доста за метаболизма и правилното хранене
Много хора си мислят, че само с неядене или само със спорт ще могат да отслабнат, но за себе си осъзнах, че това може да бъде постигнато само от комбинация от двете. Не съм търсил или искал рязко отслабване или "УАУ ефект" (днес си дебел, и само с едно намигване и без усилия утре съм с фитнес тяло), защото осъзнавам, че това води до отпускане и увисване на кожата- всичко трябва да става постепенно. Не можеш да очакваш, че от първите две седмици ще има някакъв осъзаем ефект и всеки трябва да си избие от главата илюзията, че за две седмици тренировки ще направи страхотно тяло.
