Това не е Photoshop или друга компютърна манипулация. Това съм аз преди спорта и след това. Искам да споделя историята си, за да дам надежда, да мотивирам и да покажа пътя на много хора, които са в същата ситуация, в която бях и аз преди. Как промених живота си и се чувствам по-пълноценен, щастлив и успешен.

Казвам се Борислав Дамянов и на 25 години вече тежах 130 килограма.

Като малък никога не съм спортувал, не харесвах спорта дори се е случвало да имам двойка по физическо в училище. Това не значи, че съм бил дебел, а нямам и генетична предразположеност към това, бях като всички останали деца и се хранех като тях: сандвичи, банички, дюнери и газирани напитки...

В следващия момент вече бях завършил, работех, опитвах се да правя собствен бизнес. Хранителните ми навици не се бяха променили особено и често посягах към джънк фууда. Стресът, работата, личните проблеми, неразбирателствата, сивото ежедневие и липсата на време още повече влошаваха нещата с храненето. Пропусках хранения, тъпчех се с боклуци и поглъщах голямо количество калории. Работех всеки ден по около 12 часа и нямах никаква физическа активност. Храната за мен беше удоволствие, с което запълвах празноти в живота си.

Единствените ми цели и нужди бяха работа, ядене и спане. Дългите часове пред компютъра, стресът, проблемите и главно разбърканият хранителен режим бързо допринесоха за натрупване на  мазнини в организма ми. Както почти всички, вечер след работа се прибирах прегладнял и чувствах, че искам да изям всичката храна на света. Тъпчех се и седях пред компютъра сам и все повече се затварях в себе си. Разбира се, че ми направи ми впечатление, че качвам килограми, но нямах сили да направя каквото и да е. Бях погълнат от рутината. Все по-малко излизах с приятели и не се забавлявах. Така нещата си вървяха няколко години.

Висока кръвна захар в случайно изследване на кръвта доста ме стресна и реших да си направя допълнителни по-подробни изследвания. Резултатите не бяха особено добри за човек на моята възраст, високата захар се оказа грешка, но ме накара да се замисля за себе си и за живота, който водя и за дупката, в която се намирам. Нямаше как да изляза от нея, ако сам не го пожелая и ако не намеря кой да ми подаде ръка. Тогава разбрах, че трябва да направя нещо, защото потъвах все по- надълбоко в ежедневие, проблеми дори депресия. Всъщност лекарят ендокринолог прогнозираше, че ако не отслабна  здравословните проблеми в бъдеще ще се задълбочат и могат бъдат много сериозни за мен (като например затлъстяване на органи, проблеми със сърцето, кръвно, метаболитен синдром, диабет и други). Не беше особено оптимистично за 25-годишен. Така реших че мога и трябва да го направя, трябва да се преборя със себе си и започнах да разпитвам за вариантите.