Преди 40 години у нас стресът си беше просто стрес – страх, задушаване, учестен пулс, изпотяване... А решението намирахме бързо по бабешки – плюем си в пазвата, издърпваме си лекичко ушите, пием чаша студена вода, валидол под езика, капки или таблетки с мента, глог и валериана. Не познавахме антидепресанти и не разбирахме защо американците ги употребяват често. Да не говорим за йога и други духовни практики, които се прилагат при стрес днес! Вече и българинът поназнайва това-онова по темата. Причината за това, за жалост, е, че стресът сериозно се впи в живота ни. Потърсихме компетентното мнение на клиничния психолог и хипнотерапевт Виолета Ал Самара, която е и консултант психолог по „Позитивна психотерапия” и арт терапевт – „Експресивна арт терапия”, както и основател на холистичен център Al Samara body & mind. Специалистката споделя до колко сме осведомени за състоянието - стрес, как да го разпознаем и как да разберем дали имаме нужда от помощ, както и как да си помогнем?
Какво ви накара да се развивате в областта на психологията?
Смятам психологията и психотерапията за свое призвание. Да помагам на хората в техните трудности и проблеми е отговорност. Но винаги съм търсила причината за това какво стои зад действията и реакцията на хората, какво ни кара да усещаме болката на другите. Вглеждайки се в себе си, разбрах, че винаги съм била съпричастна, съпреживявала съм чуждото страдание и съм отговаряла с добронамереност и сърдечност. Така дойде решението ми да развивам тази емпатия и разбиране към другия професионално като психолог и психотерапевт.
Бихте ли дефинирали какво е стрес?
Стресът е реакция на организма, която се задейства при възприемането на предизвикателства или заплахи от средата, която ни заобикаля. Тази реакция, известна като „борба” или „бягство”, се инициира от нервната система, която освобождава стресови хормони като адреналин и кортизол – така се предизвикват редица промени в организма. В краткосрочен план тези реакции са полезни, тъй като ни мобилизират и фокусират вниманието ни, което е необходимо при спешни ситуации или под напрежение. Стресът може да ни помогне да реагираме бързо, когато сме в критично обстоятелство или да се справим с предизвикателство. Въпреки това, когато стресът стане продължителен или хроничен, без възможност за отдих или възстановяване, той може да има деструктивно въздействие върху нашето психическо и физическо здраве. Този стрес наричаме дистрес.
Какви са признаците на това състояние?
Признаците на дистрес могат да бъдат физически, емоционални, когнитивни, поведенчески – при всеки човек състоянието се отразява по индивидуален начин. Най-често срещаните физически симптоми са главоболие, сърцебиене, проблеми със съня, повишаване на кръвното налягане, промени в апетита. А хората, страдащи от дистрес, се отличават със своята тревожност и раздразнителност, често изпадат в депресивни състояния и имат ниска самооценка. Те избягват социалните контакти, изпитват затруднения в това да се концентрират и да задържат вниманието си върху нещо, често забравят, а притеснението се превръща в техен постоянен спътник. Тези фактори, известни още като стресори, са много и варират в зависимост от индивидуалните обстоятелства, възприятия и реакции на хората. Разбирането на тези отключващи фактори помага за по-доброто управление на стреса. Най-често срещаните стресори са натоварена работа, конфликти или несигурност на работното място, сериозни житейски промени като раждане, развод, смърт, финансови или здравословни проблеми, социална изолация, допълнителни емоционални натоварвания и т.н.
Кои хора са застрашени да се сблъскат със стрес?
Стресът е универсално явление и потенциално може да засегне всеки, но определени фактори могат да увеличат вероятността някои хора да изпитват стрес по-често. Някои групи могат да са по-застрашени от стрес, поради различни причини, например хора със стресови професии, родители, студенти, хора, преживели различни травматични житейски и не само събития, личностни особености. От друга страна, някои хора изглеждат по-устойчиви на стрес, поради различни фактори - разполагат с ефективни стратегии за справяне със състоянието, имат силна емоционална подкрепа от близки и приятели, както и позитивна нагласа и като цяло са по-устойчиви психически.
Откога стресът пое във възходяща посока у нас и защо?
Според научните изследвания и наблюденията ми, стресът е нараствал през последните години поради няколко ключови фактора. Един от основните е модернизацията на обществото и увеличаването на темпото на живот. Хората се сблъскват със зашеметяващо количество информация, изисквания и външни стимули, което може да доведе до усещането за постоянно напрежение и натрупване на стрес. Да вземем например времето на COVID-19 пандемията в Източна Европа, когато 30% от хората са страдали от тревожност и 27% от депресия. Пандемията, изолацията вкъщи, драстичните промени в начина на живот и ежедневието, страхът от неизвестното, страхът за нашето здраве и това на близките ни, икономическите фактори, промяната на работните места, негативните или фалшиви новини в медиите и социалните мрежи, които преобладаваха, а по-късно и зародилата се война недалеч от нас – всичко това са фактори, които оказаха и продължават да оказват влияние върху стреса.
А какви могат да бъдат последиците от стреса?
Когато е продължителен и не се лекува, дистресът може да доведе до множество негативни последици за психическото и физическото здраве. В зависимост от индивида, обстоятелствата и продължителността на стреса, последствията могат да варират от умерени до сериозни - депресивни епизоди, тревожни разстройства, намалена способност за справяне с ежедневни задачи, емоционална лабилност, хронична умора, нарушения в съня и т.н.
Посещението при психолог е един от начините за справяне със стреса. Какво още ще препоръчате?
Има множество стратегии за справяне със стреса, които могат да бъдат полезни и да се прилагат самостоятелно или в комбинация с професионална помощ. Повишената физическа активност се отразява добре на стреса. Дейности като ходене, бягане, плуване, йога или танци могат да помогнат не само заукрепване на тялото, но и за освобождаване на стреса чрез стимулиране на производството на ендорфини, известни като „хормони на щастието”. Медитацията, дълбокото дишане, прогресивната мускулна релаксация и визуализацията са техники, които също подпомагат за намаляване на напрежението и успокояване на ума. Практикуването на любими дейности и хобита също отвлича вниманието от стресиращите елементи в живота.
А кога човек трябва да се обърне към психиатър и толкова ли са страшни антидепресантите?
Моето наблюдение е следното - човек с леки депресивни епизоди и/или тревожност, която все още няма психиатричен характер, комбинация от всичко, изброено по-горе и правилна психотерапия, ще даде резултат. Но когато състоянието е сериозно, когато човекът не спи, загубил е тегло, страховете са изключително силни, настроението е напълно негативно, работоспособността е намалена или загубена и всичко това се задълбочава все повече, както и има много телесни симптоми като непрекъснато повишен пулс, екстрасистоли, високо кръвно, сериозни стомашни и/или гинекологични проблеми, потни ръце и крака, безсъние, силна липса на апетит, световъртеж, слаби крайници и други - или се върти в един омагьосан кръг, медикаментозната терапия е напълно задължителна. Тук описвам крайната фаза на състоянието.
