Здравейте!!!
Проблемът ми може би е доста популярен - ревност. Но моята не е каква да е... Ревнувам от миналото. От жените, с които е бил моят приятел преди изобщо да ме срещне.Това нещо ме изяжда отвътре, ден и нощ мисля за това...как са правили секс, как са се докосвали. Хиляди пъти сме се карали за това и съм говорила какво ли не. Ревнувам, че е докосвал и други, че с тези ръце докосва сега и мен. Казвал ми е 100000 пъти, че ме обича и не иска друга – знам, че е така убедена съм.... но ревнувам от миналото. Знам че го наранявам - много пъти съм виждала сълзите в очите му заради това постоянно ровене в миналото. Като го питам как ги е докосвал тях, както мен ли той ми казва -"НЕ теб те докосвам с любов". Как да спра да мисля за това, усещам че всеки ден все повече и повече това нещо ме напряга...буквално ме изяжда, гризе ме... Моля ви дайте ми съвет. Предварително Благодаря.
Добра среща!
Сенките от миналото – нашето собствено или това на другия, могат да са провокатори на кошмарни преживявания, могат да бъдат и ценни съюзници, които са ни проправили пътя към нещо или някого. Какъв точно статут ще им придадем зависи изцяло от нашата нагласа. Миналите образи от интимния живот на човека до вас са минали и вие няма как да „преформулирате” отношенията, които е имал с предшественичките ви. Нито можете с гума да изтриете от съзнанието му спомените за тях. Единствената ви алтернатива е да ги приемете. Точка.
Дали ще живеете с разочарованието си от факта, че са съществували или с вдъхновението, че днес вие сте жената до него – ваша воля. Все пак може заедно да се замислим върху някои моменти, които да ви помогнат да огледате по-дълбоко както своите преживявания, така и взаимоотношенията ви с другия/другите и така по-лесно да надраснете онова, което помрачава чувствата ви.
Замисляла ли сте се дали вие самата не „строявате” силуетите на бившите му жени в удобна за вас редица? В своеобразна „жива стена”, която ви допуска само до преживяването, наричано от вас ревност, но стопира достъпа ви до други, по-дълбоки неща във връзката ви? Неща, които изискват повече енергия от ваша страна и поставят недотам удобни въпроси...Защото от ситуацията, която описвате изглежда, че изворът на онова, което ви „изяжда и гризе” е във вас, а не в другия или обстоятелствата.
Възможни са не една и две интерпретации на вашето „вкопчване” в интимното минало на приятеля ви. Споменавате, че търсите от него уверение за това, че към вас се отнася по по-различен, специален начин, че всъщност точно вашите отношения са любов. Това автоматично ме насочва към начина, по който вие самата се отнасяте със себе си. Какво е самочувствието ви? Харесвате ли се? Преди да срещнете настоящия си партньор, чувствала ли сте се желана? Възможно е някой, някога инцидентно или системно, целенасочено или несъзнателно, тихичко или безапелационно да е засегнал самооценката ви така, че да е оставил следи и днес вие да се нуждаете от постоянни доказателства, че всъщност хубавите неща действително ви се случват и вие ги заслужавате?
Не е изключено в характера ви да присъства известна мазохистична компонента, която ви подтиква да се фокусирате и ровите в неща, които ви „изяждат и гризат”. И в такъв случай болезненото предъвкване на „бившите на настоящият ви” носи някакво проблематично удовлетворение.
Допустима е и друга трактовка и тя е свързана с вашата способност да се конкурирате. Конкуренцията (като здраво движение, а не като невротична надпревара да си „отгоре” на всяка цена) присъства във всички сфери на живота. Тя динамизира ежедневието ни, дава ни второ дихание точно когато сме готови да се откажем, помага ни да си сверяваме часовника. Има хора, които поради определени преживявания и/или особености в характера изпитват силна съпротива да влязат в съревнование. Те бягат в свой собствен свят, затварят се в „кула от слонова кост”, или...избират да се конкурират с нещо нереално, нещо което е минало или въображаемо – към подобни ситуации народът ни е отправил поговорката „На умряло куче нож да вадиш”. Партньорството е двустранен процес и човекът до нас не ни е даден „веднъж завинаги”. Налага се да го мотивираме и съблазняваме и в хода на връзкта. Замисляла ли сте се, че е възможно да избягвате погледа към себе си и респективно „енергоразхода”, който се очаква от вас в тези взаимоотношения, като се конкурирате с отдавна затворени ситуации? Впрочем, как бихте реагирала ако трябва наистина, тук и сега, да влезете в конкуренция с реално съществуващи претендентки за сърцето на любимия ви?
Какъвто и да е личният ви спектър от преживявания и мотиви, които ви поставят в ситуацията „ревнувам от миналото” единствената ви алтернатива е да се помирите със „сенките на бившите”. Да приемете присъствието им в личната история на мъжа до вас, и дори да им благодарите за това, че ги е имало... В крайна сметка те също са „извайвали” образа му, нанасяли са своите щрихи в поведението му и са допринесли за това да го обикнете такъв, какъвто е в момента. Вероятно дори ако само с една от бившите си любови не се е бил срещнал, днес той щеше да е различен. И не се знае дали тогава би ви привлякъл по начина, по който ви привлича сега.
