Начините, по които можем да възприемем смъртта като завършек на земното съществувание са два: рационално мислене, възприемане и обяснение от една страна, и от друга – ментално-психологически.

#Рационалният метод
Рационалният метод е свързан с научно обяснение на действителността, като минало, настояще и бъдеще, и промените в нея. Великият Айнщайн например успокоява умовете ни, като твърди, че: "Разликата между минало, настояще и бъдеще е само една упорита илюзия."

От друга страна има 5 състояния, през които човек преминава и изживява мъката от загуба на близък човек:
1. Отричане: отказваме да приемем това, което се е случило, неспособни да асимилираме последствията от смъртта на любимия човек.
2. Гняв: влизаме в ролята на жертва, чувствайки тревожност, раздразнение, яд и търсим виновните, чрез които канализираме нашето недоволство.
3. Борба: опитваме да променим това, което се е случило, преговаряйки с другите и дори с живота възможността да се възстанови загубения човек.
4. Тъга: започваме да признаваме реалната ситуация, чувстваме се победени, разочаровани и без желание за каквото и да било. Това състояние може да ни потопи в депресия.
5. Приемане: накрая асимилираме и приемаме загубата, възстановяваме нормалния си начин на живот, но на едно ново ниво на разбиране, мъдрост и съзнание.
Според нея да си скриваме главите като щрауса в пясъка, мъчейки се да избегнем мислите за смъртта, не е изход. Когато хората преодолеят този процес на траур и се поучат от това, което се е случило или ще се случи със самите тях един ден, те ще (пре)откриват своята духовност, осъзнавайки още по-ясно смисъла на живота в неговата пълна всеобхватност.

Вселената ни не е единствена, а е част от безкрайно множество от други. Животът като част от съществуванието е безначален и безкраен, но формата му е в съответствие с различните проявления на физичните закони. Следователно стигаме до успокояващото заключение, че животът е едновременно безначален и безкраен.

#Психологически метод
Другият метод – ментално-психологическият, е свързан с концепциите за безсмъртието на нематериалната част от човешкото същество – неговата душа. Тук Дийпак Чопра изтъква смайващи доказателства за прераждането на душата, потвърдени от разказите на стотици деца, свързани с техни минали животи.

След проучване и щателни проверки научните екипи стигат до извода, че действително има сериозни основания да се вярва на детските описания за предишен живот. Ето защо да бъдеш скептичен по отношение на възможността за прераждане или съществуване на задгробен живот според Чопра е проява на неоснователно тесногръдие и отричане на действителност, доказана по рационален път чрез научно обосновани факти. С други думи изследователите недвусмислено доказват, че човешкото съществувание е безкраен цикъл от повтарящи се раждане, живот и смърт.

В резултат на всичко това днес вече и учените, наред с езотерици и философи-менталисти, се опитват дори да обяснят смисъла на този феномен, като усъвършенстване не в материалния смисъл и не на материалния свят, а на духовното у човека.

Не случайно във всички религии и философии в историята на човешката цивилизация темата за смъртта, задгробния живот и прераждането, е в основата им. Например при будизма смъртта винаги е била виждана като вход към различна, било то по-нисша или по-висша, форма на съществуване.

В края на краищата страхът от смъртта е безсмислен и неоснователен, твърди Дийпак Чопра, а и не само той. Отговор на въпроса: "Как да преодолеем страха от смъртта" е като възприемем идеите и доказателствата както на учените-рационалисти, така и на психолозите-менталисти за несекващото битие, на което е обречен човек – и така да се убедим в идеята, че животът и смъртта са двете страни на една и съща монета, наречена съществувание.