"Искаш ли да знаеш какво обещава философията на човешкия род? Напътствие", пише Сенека в "Нравствени писма до Луцилий".
"Изкуството да живееш: историята на стоиците от Зенон до Марк Аврелий" e нова книга от бестселъровия автор и ментор на десетки успешни личности по света Райън Холидей ("Твоето его е врагът", "Изкуството да бъдеш спокоен"). Вдъхновяван от години от древната философия на стоиците, Холидей в съавторство със Стивън Ханселман за пръв път изследва в дълбочина истинското значение на стоицизма.
Ролята на философията в съвременния свят се е променила много – за нас тя е просто наниз от парадокси и загадки, облечени в мъдри думи. Нищо чудно, че я намираме за непрактична, когато съществуването ѝ е само на хартия.
Никоя друга школа не вярва в по-голяма тежест на делата над думите повече от стоиците, антично философско учение, зародило се в Гърция през трети век пр. Хр. Интересът на стоиците е насочен предимно към това как живее човек, към изборите, които прави, към каузите, на които се посвещава, принципите, към които се придържа в критични моменти.
Стоическото учение не е философия на ефимерните идеи, а на действието. Четирите му добродетели са ясни и прости: смелост, умереност, справедливост и мъдрост. Представителите на стоицизма са участвали отблизо в големите исторически битки, стигали са до върховете на политиката, пишели са значими трудове, извисявали са се гордо, вярвали са и са живеели според вярванията си.
Онова, към което се стремят стоиците и което привлича интереса ни до ден днешен, е светлината, озаряваща житейския път на човека. Те са искали да разберат, точно както искаме и ние, как да намерят покой, как да постигнат вътрешно спокойствие, целеустременост, самоконтрол и щастие. И ние днес питаме, както са питали стоиците: Кой може да ми помогне? Какво е правилно? Коя е вярната посока?
"Изкуството да живееш" от Райън Холидей и Стивън Ханселман представя по-различна и много по-достъпна мъдрост, която дължим на личности като Сенека, Цицерон, Катон Младий чак до императора философ Марк Аврелий. Стоиците са знаели добре пагубното влияние на двата най-проблемни фактора в собственото ни ежедневие – напрежението и безпокойството – и все пак са успявали да намерят необходимия баланс.
Защото дори целият свят да е във война, ако успееш да постигнеш мир със себе си, ти пак ще можеш да мислиш и да живееш добре.
"В тази епоха на изкуствено възмущение и постоянно разсейване способността да запазиш вътрешен покой е може би по-важна от всичко. Книгата на Райън Холидей възражда древната мъдрост и призовава за тих живот на фона на шумния и неспокоен свят", казва Марк Менсън, автор на бестселъра "Тънкото изкуство да не ти пука".
Прочетете откъс от "Изкуството да живееш" Райън Холидей, която излиза от издателство "Сиела". >>>
ЗЕНОН ПРОРИЦАТЕЛЯ
Раждане: 334 пр.Хр.
Смърт: 262 пр.Хр.
Произход: Китион, Кипър
Както се полага, историята на стоицизма започва с крушение.
В един съдбовен ден в края на IV в. пр.Хр. финикийският търговец Зенон отплава в Средиземно море с товар от пурпурна боя от град Тир. Високоценено от заможните хора и от царските особи, които се обличат с дрехи в този цвят, рядкото багрило се добива с робски труд от кръвта на морски охлюви и се суши на слънце, докато, по думите на древен историк, стойността му не стане „колкото теглото му в сребро“. Семейството търгува с една от най-ценните стоки в древния свят и Зенон, както и много други търговци като него, ежедневно е изложен на опасност.
Никой не знае каква е причината за крушението. Буря? Пирати? Човешка грешка? Факт е обаче, че Зенон губи всичко – и кораба, и товара, – а в епоха, когато няма застраховки и рисков капитал, загубата е невъзстановима. Само че нещастният търговец впоследствие ще ликува заради загубата си: „При попътен вятър съм плавал, когато претърпях корабокрушение“. Защото точно корабокрушението изпраща Зенон в Атина, където той ще създаде бъдещата философия на стоицизма.
Разказите за ранните години от живота на Зенон са противоречиви. Както е обичайно за животоописанията на всички пророци, това корабокрушение не прави изключение. Според друга версия Зенон е вече в Атина, когато научава за загубата на товара си, и възкликва: „Добре правиш, Фортуно, че ни водиш към философията!“. Според други обаче, когато се залавя с философия, той вече е продал стоката си в Атина. Твърде вероятно е Зенон да е бил изпратен в града от своите родители, за да избегне страховитата война, която водят в Кипър наследниците на Александър Велики. Всъщност според някои древни източници при пристигането си в Атина той притежава имущество и морски вложения за милиони. Друг източник обаче твърди, че Зенон пристигнал двайсет и две годишен през 312 г. пр.Хр. – в същата година, когато родният му град е сринат до основи, а владетелят е убит от нашественика.
От всички версии за произхода на философско учение, проповядващо издръжливост, самодисциплина и равнодушно отношение към страданието и нещастието, версията за неочаквана катастрофа звучи най-правдоподобно – независимо дали е съсипала финансово Зенон и семейството му. Катастрофата със същия успех би могла да тласне Зенон и към обикновения живот на търговец на сушата или пък, лишен от семейството си, той би могъл да затъне в пиянство и мизерия. Зенон обаче се възползва от сполетялото го нещастие – решава да откликне на повика на съдбата, който го тласка към нов живот и към ново съществуване.
Приспособимостта е еволюционна особеност в духа на епохата. В света от детството на Зенон цари хаос. През 333 г. пр.Хр., годината след раждането на Зенон в Китион – гръцки град на остров Кипър, Александър Велики освобождава страната от двувековно персийско владичество. След това родният град на Зенон става ценна фигура, която често сменя собственика си върху непрестанно променящата се шахматна дъска на една съсипана империя.
Баща му, Мнезей, е принуден да пори водите на хаоса в буквалния смисъл на думата, докато обикаля моретата и върти семейната търговия. Налага му се да преодолява блокади, да плаща подкупи и да заобикаля вражески позиции, докато плава от Кипър до Сидон, от Сидон до Тир и от Тир до великолепното пристанище Пирея непосредствено до Атина, и после обратно. Той обаче е любящ баща и носи на сина си много книги, включително произведенията на Сократ.
Вероятно никога не е стоял въпросът дали Зенон ще се присъедини към семейната търговия и ще последва баща си в открито море, за да търгува с финикийско багрило и да мечтае за приключения и богатства. Научаваме, че той бил висок и слаб, че мургавата му кожа и телосложението му спечелили прозвището „египетска лоза“. На по-напреднала възраст го описват като мъж с дебели прасци и крехко, отпуснато тяло, което кара Зенон да се чувства донякъде неловко, докато с годините постепенно се приспособява към живот на сушата.
Обратно на неяснотата около условията, при които Зенон идва в Атина, добре известно е как е изглеждал градът по време на неговото пристигане. Атина е оживен търговски център с 21 000 жители, половината от които чужденци, и изумително много роби – стотици хиляди. Целият град е ориентиран към търговията, управлява се от просветени елити, чиито успех и образование им позволяват да изучават и да разискват идеи, за които се говори и до ден днешен. Плодородна почва за бъдещото пробуждане на Зенон всъщност дори знаем точно къде е станало това пробуждане – на учудващо съвременно място, в книжарница.
Веднъж Зенон си почива от напрежението на деловия ден в една книжарница, разглежда заглавията и търси нещо ново, когато научава, че за същия ден има насрочена беседа. Сяда и слуша, докато книжарят чете текстове за Сократ – философа, екзекутиран в Атина век по-рано, за когото Зенон е чувал и баща си да разказва.
На едно от своите плавания преди корабокрушението, след като е прочел за новия си кумир Сократ, Зенон се съветва с оракул какво да прави, за да живее най-добре. Отговорът на оракула гласи: „За да живееш най-добре, вземи пример от мъртвите“. Сигурно в онази книжарница, може би същата, в която е пазарувал и баща му години по-рано, той внезапно си дава сметка, че прави точно това, чувайки същите тези думи на Сократ да оживяват, прочетени на глас.
Защото нима книгите не са точно това? Начин да добием мъдрост от хората, които вече не са сред нас?
Докато книжарят чете от втората книга на „Сократически съчинения“ на Ксенофонт, Зенон слуша учението на Сократ такова, каквото се е разпространявало по същите тези улици няколко поколения по-рано. Частта, която му прави най-силно впечатление, е озаглавена „Изборът на Херакъл“ – герой на кръстопът като самия Зенон. Според мита Херакъл бил принуден да избира между две девици: едната символ на добродетелта, другата – на порока, между живот, изпълнен с почтен усърден труд, и живот на леност. Сигурно Зенон чува как Добродетелта казва: „Ако пък искаш да имаш силно тяло, трябва да го привикваш да се вслушва в разума и да го упражняваш с усилия и пот“. А сетне Порокът му предлага съвсем различен избор: „Виждаш ли, Херакле, колко труден и дълъг път към удоволствията на живота ти сочи тая жена! Аз пък ще те поведа по лек и кратък път към щастието“.
Двата пътя се разклоняват в гората или по-точно – в една книжарница в Атина. Стоикът избира по-трудния.
Зенон се приближава към книжаря и му задава въпрос, който ще промени живота му: „Къде мога да намеря такъв човек?“. Тоест, къде мога да намеря своя Сократ? Къде да открия учител, както Ксенофонт е учил при мъдрия философ? Кой може да ми помогне да направя своя избор?
Ако нещастието на Зенон е да преживее страховитата катастрофа, късметът му се усмихва широко, когато той влиза в онази книжарница, и двойно по-широко, когато точно тогава покрай книжарницата минава прочутият атински философ Кратет. Книжарят просто протяга ръка и го посочва.
Сякаш е предопределено. Късните стоици със сигурност биха казали точно това. Героят е преживял огромна загуба и заради нея прекрачва житейски праг и намира истинския си учител. В същото време изборът е направен от самия Зенон – той решава да влезе в онази книжарница след трагичната си загуба, да седне и да слуша книжаря, и най-важното – да не се задоволи само с думите, които е чул. Не, той иска повече. Настоява да получи още отговори, да бъде научен на повече, и всъщност от този подтик се ражда стоицизмът.
