Проблемите с психичното здраве засягат едно на всеки пет деца. Те включват депресия, тревожност и поведенческо разстройство и често са пряк отговор на случващото се в живота на децата. Тревожно е обаче, че в България няма точни данни какъв процент от децата и младите хора, които изпитват проблем с психичното здраве, не получават помощта, от която се нуждаят.
Психическото здраве на децата е също толкова важно, колкото и физическото. То им помага да развият устойчивост и да се справят с разнообразни предизвикателства, които животът им поднася, както и да израснат като цялостни и здрави възрастни.
Нещата, които могат да помогнат за поддържане на психическото здраве на децата и младите хора, включват:
- да са в добро физическо здраве, да се хранят балансирано, да спортуват и редовно да правят упражнения;
- да имат време и свобода за игра на открито и на закрито;
- да бъдат част от семейство, в което възрастните са в добро здраве и се разбират добре;
- да ходят в училище, в което има уважение и грижи за всички деца;
- да имат усещането, че са чути и разбрани;
- да имат пространство за изявата и творчеството;да участват в местни инициативи, които да допринасят за развитието на мястото, където живеят
Какво може да повлияе на психичното здраве на децата и младите хора?
Промените често действат като отключващо събитие: преместване на дома, раждане на брат или сестра в семейството, раздяла с близки хора, започването или смяната на училище, преминаването между училищните степени, трудности в общуването, дългите затваряния вследствие на пандемията. За някои деца, домът и училище може да са място за приятни емоции, за други - място за тревожност.
Някои рискови фактори могат да направят децата и млади хора по-склонни да изпитват проблеми с психичното здраве, отколкото други. Тези фактори включват:
Здравословно състояние
Ако дете боледува дълго и това води до нарушена връзка с връстниците, както и до преживявания като болнично лечение или тежки инвазивни процедури.
Състоянието на възрастните, които си грижат за детето
Ако възрастните физически липсват (поради работа в чужбина, висока ангажираност или свои заболявания) или пък са тъжни и неудовлетворени. Също така, ако възрастните са в конфликти или други нерешени отношения. Подобна е ситуацията, ако има родител, който е имал психични проблеми, проблеми с алкохола или е имал проблеми със закона. Това, че родители липсват или страдат, повлиява на емоционалното състояние на детето и го възпрепятства в изграждането на собствена устойчивост, тъй като вниманието му и фокусът му отиват за поддържане на баланса на възрастните.
Важно е да се отбележи, че психичното състоянието на учителите също влияе върху децата. Ако те са притеснени, тревожни или професионално прегорели, не успяват да се свържат и да имат ефективно общуване с децата, това също влияе върху детския психичен свят.
Връзката с връстниците
Ако детето е в изолация или общува само с възрастни, които не са естествената му среда за развитието. Ако не споделя игри, радост, дори и конфликти със своите връстници. Детето, което не успее да развие любопитство към света и другите на своята възраст, после трудно открива код за общуване с тях и може да се чувство като аутсайдер или нежелан партньор в съвместните дейности.
Пространство и време
Няма съмнение, че достъпът на децата до пространства и време са много важни за израстването им. Тенденцията за загуба на детски пространства за игра (особено в големите градове), страхове от използването на външно пространство (поради трафик, „непозната опасност“), както и от все по-ограниченото време ги лишават от детски преживявания и възможности:
- възможности за развитие на приятелства и договаряне на взаимоотношения;
- възможности за улавяне и разбиране на пълната гама от емоции, включително такива като ревност, скука или гняв, както и щастие и удовлетворение;
- възможности за поемане на рискове, приключения и злополуки; да има контакт с природата и околната среда.
Детето е жива личност и има нужда от движение, експериментиране, а дори и притихване в свое си пространство.
Насилието
Ако детето е жертва на тормоз или физическо или сексуално насилие, изпитва дискриминация или има дълготрайни затруднения в училище. Въпреки че това не се говори много, детето може да усеща като насилие и това, което чува около себе си и което е в разрез с вътрешното му усещане за справедливост и истина.