Четирите благородни истини са най-важното учение в будизма и представляват идейна рамка на будистката мисъл. Четирите Благородни Истини обяснява природата на "дукха" (страдание, страх, стрес, неудовлетвореност), причините за него и как да го победим. Буда произнася Четирите благородни истини по време на своята първа проповед, след като постига просветление.
Благородната истина за страданието – страдание е раждането, старостта, болестта, смъртта, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието, обединението с неприятното, раздялата с приятното, незадоволяването на желаното, петте състояния на привързване (материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание), обусловеното състояние на ума.
Това е болестта, която трябва да бъде разбрана.
Благородната истина за причината за страданието – силното желание, което поражда прераждане, съпроводено от страст и наслада, наслаждаване на това и онова, тоест желание за сетивно удоволствие, за съществуване, за несъществуване. Причината на всичко това е основното невежество.
Това е причината за болестта, която трябва да бъде изкоренена.
Благородната истина за края на страданието – пълното прекратяване на същото това желание, отказване от него, напускане, освобождаване и отделяне от него. Прекратяването възниква от щастието, което е свободно от страдание.
Това е целта, която трябва да бъде достигната.
Благородната истина за пътя към края на страданието – това е Благородният осморен път, който включва правилен възглед, правилно мислене, правилна реч, правилно поведение, правилно препитание, правилно усилие, правилна осъзнатост и правилна съсредоточеност.
Това е лекарството, което да премахне болестта.
Според учението на Буда хората са се прераждали от незапомнени времена заради неразбирането на Четирите благородни истини. Но когато бъдат напълно разбрани се слага слага край на прераждането и страданието, като се постига най-висшето възможно щастие – на просветление. Когато Благородният осморен път бъде напълно развит, човек разбира страданието, а когато разбере страданието – желанието се изкоренява. Бъде ли изкоренено желанието, човек постига край на страданието (нирвана).
