Този въпрос няма еднозначен отговор. Дали бихте дали родителите си в старчески дом? Дали те имат желание да живеят само с връстници? Някой ще каже "Да”, друг - "Не”, трети - "Защо не, ако е добре уреден”.
Добра съдба е, когато има хармония и разбирателство между поколенията. Жизнеността на младостта и мъдростта на старостта формират картината на живота в неговата цялост.
Колкото семейства, толкова модели на съжителство.
Моя приятелка беше публикувала във фейсбук риторичния въпрос ”Забравихме ли, колко много са направили те за нас ?”. Така е. За повечето възрастни хора основното е да имат грижи за здравето и лечение в домашни условия. Често хронично болните имат нужда от наблюдение и помощ дори в ежедневните дейности. Когато те са самотни, настаняването в дом би било добро решение. Патронаж по домовете с осигурена храната и човешко внимание е добро решение за тези, които могат да се самообслужват.Когато младите хора са много заети,
настаняването в добре уреден дом за възрастни е отлична възможност
за техните родители. Така самотните дни ще се попълнят със социално общуване и разнообразно ежедневие.
Много пъти съм разговаряла с участниците в клубовете на ветераните спортисти в страната. На техните срещи те празнуваха заедно рождените си дни. Танцуваха и пееха сред природа. Подготвяха програми за участие в състезания с останалите клубове. Организираха екскурзии и почивки на морето. Имаха свои спомени и шеги. Виждах, че са
постигнали целта "Щастието - фактор за здрави старини”.
Това е един от акцентите и на Европейската година на активни старини и солидарност между поколенията - 2012.
Посланието към по-младите хора, което налагат с примера си ветераните спортисти, е да не се подценява редовната физическа активност. Спортуването успокоява нервната система, профилактира наднорменото тегло и всички свързани със стреса болести.