В началото на XIX-ти век е било приемливо съпругът да бъде поне с 20-30 (а понякога и повече години) по-възрастен от булката. В наши дни, макар и по-освободени и либерални да са времената, не можем да се похвалим с подобен обществен напредък.

Често ставаме свидетели на спорове, които говорят за наличието на две крайни становища по въпроса.

В тази връзка предлагаме на вниманието ви две мнения, всяко от които застъпва едната от противоположните тези:

За...
Ето как Елена (36 г., омъжена) обосновава своето убеждение, че наличието на значителна разлика във възрастта има своите предимства и положително отражение върху съвместния живот:
Когато двама души се събират на една по-крехка възраст, например около 20-годишни, те естествено създават семейство на сляпо. Неопитни, те са „принудени” да правят компромиси, да нагаждат характерите си, да се приспособяват един към друг – неща, трудни и изискващи много време, понякога години.
Възниква необходимост от промяна на навици, възгледи и дори мироглед. Всичко това със сигурност може да бъде избегнато, ако единият от двамата е малко по-зрял, с по-значим житейски опит и, така да се каже – по-улегнал. Няма нищо лошо и странно в голямата разлика. Аз лично виждам в нея само положителни страни, тъй като в такава връзка има по-големи възможности за взаимно допълване и духовно обогатяване. Именно в такива отношения се крие дълбоката привързаност и чарът на трайната, наречена - любов.
Лично аз не разбирам тези псевдоморалисти, които открито изразяват своята неприязън и възмущение към връзките между мъж и жена с голяма разлика във възрастта. На никого не му влиза в работата да обсъжда, критикува, съди или упреква избора на такъв тип двойки. Нека да оставим на всеки човек свободата и правото да обича, на каквато и възраст да е обектът на чувствата му.

За или против голямата разлика във възрастта между двама партньори?