Решението да се сложи край на един брак несъмнено е трудно и рядко се взима с лека ръка. Безспорно е, че раздялата поражда множество проблеми и притеснения, сред които на първо място е въпросът за въздействието й върху децата. От съществено значение е и тревогата от промяната от разрушаването на семейния бюджет и произтичащата от това финансова промяна. В този момент идват и колебанията относно основанията и възможностите за запазване на брака.
На горните дилеми ви предоставяме изводите на преживели раздялата мъже и жени, уверили се по един или друг начин, че прекратяването на връзката е било най-доброто и правилно решение. Ето техните отговори на въпроса:
В кой момент осъзнахте, че сте направили верния избор?
"В момента, в който 9-годишната ми дъщеря ме погледна в очите и ми каза: "Най-малко сега е нужно да искаш да си с някого, който никога не те е заслужавал!"
"Когато тъгата в един момент напусна сърцето ми, отстъпвайки място на две други, по-различни, чувства – облекчение и спокойствие."
"В момента, когато депозирах исковата си молба в съда за прекратяване на брака, си казах: Край! Дотук беше! Амин!”
"В мига, в който влязох в къщата, след като той вече се беше изнесъл и изпитах забравеното чувство, че мога отново да дишам.”
"Когато вратата с всичка сила се затръшна зад нея!"
"Когато приятелите ми констатираха, че съм започнала да се усмихвам по-често.”
"На минутата – в момента, в който и двамата постигнахме споразумение да се разделим.”
"Когато бившата ми изостави двете си деца и отиде да живее с друг мъж."
"Когато се събудих една сутрин и си казах, че заслужавам да бъда щастлива."
"След като той се изнесе, и пристъпите ми на паника спряха на момента."
"Когато осъзнах, че вече не ми липсва."
"Когато доверието изчезна след 17 години брак."
"Когато докторът ми каза: "Опитай се да приемеш случващото се. Всичко е въпрос на време!", и, в същото време, децата ми пожелаха да ми помогнат да си намеря ново жилище!"
"Една вечер просто почувствах хармония в себе си, легнах си и заспах, като пропуснах обичайната нощ с приятели навън.”
"Когато вече можех да дишам с облекчение и лекота."
"Когато отново се чувствах сигурна. Отново дишах дълбоко. Отново спях спокойно."
"В момента, в който вече бях подписала бракоразводното решение."
"Когато всички около мен ме поздравяваха и казваха: "Най-накрая!"