Прошката е ароматът, който виолетката оставя под петата, която я стъпква - Марк Твен
Много великодушие и любов са необходими, за да прощаваме и да забравяме обидите, пренебрежението и подценяването. Децата ни демонстрират постоянно умението си да прощават и отново да заиграят щастливи. Уви, зрялата личност, от погрешно разбиране за сила на характера, започва да таи дълго време лошото чувство. Да, никак не е лесно да простим на човека, който ни е сторил злини, но когато осъзнаем, че всъщност прошката не е безкористна, а напротив, да, напротив, прошката е изключително егоистична постъпка, защото
прощавайки, ние сваляме тежък товар от плещите си.
Единствено, когато сме простили, може да продължим да живеем живота си отново освободени, както ни се иска - да си тананикаме и по детски да размахваме на воля ръце.
Обидата ни изиграва лоша шега, като ни провокира към натрупване на
враждебност, омраза, жажда за мъст – все разрушителни качества, насочени към нашето безценно здраве,
не - към другите. Всяка минута, посветена на мисли за човек, който ни е сторил зло, е минута открадната от много по-достойни занимания – да привличаме онези хора, които не само не биха ни наранили, а дори биха ни помогнали. "Ако мразите някого, все едно че го носите на гръб. Той изцежда енергията, ентусиазма и спокойствието ви”, пише Робин Шарма в книгата си "Кой ще заплаче, когато умреш?”.
Затова, нека да се възползваме от седмицата за прошки, т. нар сирница, и да се извиним чистосърдечно на близки и приятели, съседи и колеги, пред които изпитваме вина. Нека също да простим грешките на другите към нас, но да не забравим да простим и на себе си!
Когато имаме дух и смелост да прощаваме, издигаме качеството на своя живот.
