Алкално-киселинният баланс в кръвта се намира между неутрално и леко алкално рН 7,2 -7,4. За поддържане на това равновесие участват буферните система в кръвта, издишването на въглеродния диоксид и отделяне на излишните киселини през бъбреците. Прекомерното увеличение на кисели продукти в телесните течности води до ацидоза, т.е. подкиселяване на вътрешната среда.
Човек в ацидоза диша учестено, има усилена диуреза и лесно се разболява
от диабет, подагра, ревматизъм, стомашна язва. Например месото и яйцата оказват киселинно въздействие, защото протеините им се разграждат до киселини – пикочна киселина, сярна, фосфорна.Те не са опасни, когато са балансирани от алкални продукти. С тях те образуват неутрални соли, които лесно се изхвърлят от бъбреците.
Други храни с киселинен ефект, освен месото и яйцата са:
- Риба
- Карантия
- Млечни произведения
- Гъби
- Печени ядки
- Пържени храни
- Хляб, житни растения
- Захарни изделия
- Бонбони, шоколад, кафе
По принцип в състава на киселинообразуващите храни доминират азот, сяра, хлор, фосфор. Храните, в чийто състав преобладават калий, натрий, калций, желязо, магнезий, са алкални.
Храните с алкален ефект са:
- Суровите плодове
- Суровите зеленчуци
- Прясно изцедени сокове
- Картофи
Нормален алкално-киселинен баланс се постига чрез консумация на основообразуващи и киселинообразуващи храни в съотношение 4:1
Диетолозите отдавна препоръчват в основното хранене да присъства неизменно голяма салата, а всяко печено месо да бъде гарнирано със задушени зеленчуци. Плодове и плодови фрешове между храненията също допринасят за запазване на алкално-киселинното равновесие. При консумация на плодове, съдържащи свободни киселини - лимонова, ябълчна, винена, тялото се справя с тях като ги превръща във въглена киселина, която лесно се изхвърля при издишване.
Чрез леко алкалната реакция тялото успява да неутрализира продукти от прекомерната консумация на киселинообразуващите храни. Все пак наша отговорност е да пощадим резервите на организма, защото и те имат лимит. Снимка:
