За този постинг идеята дойде от въпрос, зададен ми във форума на Ladyzone.
Алоето е познато у нас лечебно растение. Родината му е Южна Америка, но ако там то расте като дърво, ние го отглеждаме като много устойчиво стайно растение. Заради бодличките по листата може да бъде сбъркано с кактус, но алоето е от семейството на лилиите. Данни за лечебните му свойства са откривани в египетски папируси, а от по-близките нам столетия се знае, че Христофор Колумб взимал на корабите си саксии с алое, за да се лекуват моряците по време на плаване.
В традиционните рецепти алоето се използва като очистително
при хронична обстипация. Съвременните изследвания обясняват детоксикиращия ефект на алоето с наличието на сапонини, антракнини и ензими.Те помагат да се изчисти организма от катрана от дългогодишно пушене, от алкохолна или наркотична интоксикация и в същото време да се асимилира пълноценно поетата храната, като се стимулира регенерацията на клетките.
За възстановяване след облъчване от радиация се използва изстискан сок
Сокът от сърцевината на листата се получава след като листата се измият добре и се изчистят от бодличките. Може да се смеси с мляко или мед в количество не повече от 5 мл. Не се дава на бременни, защото може да предизвика аборт.
Външно приложен сок от алое помага за бързо зарастване на кожни рани след изгаряне
и акне, благодарение на богатото съдържание на витамините А, С, Е, групата B и почти всички микроелементите, както и наличието на салицилова киселина, която от своя страна притежава противовъзпалителен ефект. Наличието на 7 от 8-те незаменими аминокиселини, които човешкият организъм сам не произвежда и антиоксидантното действие на витамините в него,
алоето осигурява добра имунна защита и дълголетие.
Не случайно шумерите са го определяли като „дар от боговете” този естествен биостимулатор. Живото алое пречиства атмосферния въздух там, където расте. Дори се казва, че хората които отглеждат алое рядко боледуват и по-бързо оздравяват.
