Вредата от бялата захар е в празните калории, които съдържа, изобилието от въглехидрати и плаката, която образува по зъбите. Тя не дава на организма нищо полезно - нито витамини, нито минерали. Имаме само удоволствието от сладкото, което обаче може да ни струва скъпо. При рафинирането на захарта се използват и различни химични вещества - серен диоксид, мравчена киселина, костно брашно, които не са полезни за организма. Може би не е лесно, но не е и невъзможно да редуцираме нейната употреба в ежедневието си, с което да направим храната, която консумираме, по-здравословна.
1. Суров мед
Медът е натурален подсладител и антисептик. Суровият непреработен мед е 100% чист, натурален, непастьоризиран и без примеси. Той не се прецежда през центрофуга и не се филтрира. Разликата с преработения мед се състои в това, че суровият е запазил всички ензими, полени, прополис, витамини и въглехидрати. Именно поради тази причина, алергичните към полените трябва да внимават с неговата употреба.
2. Кленов сироп
Оригиналният кленов сироп има мек дървесен привкус. Не съдържа консерванти, ароматизатори или оцветители. Цветът му е светъл или тъмнокехлибарен. Най-природосъобразният начин, по който се извлича от кленовото дърво е като кората му се пробива с тръба и сиропът потича в специални съдове.
3. Агаве
Сиропът от агаве е предпочитан подсладител от диабетиците. Сиропът е съставен предимно от фруктоза и има нисък гликемичен индекс. Използва се за подслаждане предимно на сурови десерти и напитки, защото при топлинна обработка сладостта му намалява.
4. Стевия
Стевията е сладка трева, разпространена най-вече в Парагвай и Бразилия. Не може да се карамелизира и не образува глазура. Стевията се намира под формата на таблетки за директно подслаждане, сашета за разтваряне, на семена – за покълване, както и листа.
5. Меласа от захарна тръстика
Това е сиропът, който остава след последната кристализация на захарта от тръстиката. Една лъжица меласа на ден, може да осигури необходимото количество желязо на организма.
