На 8. март ще се изпишат хиляди текстове - от раздърпаващи душата до остро сатирични, за това Е ли 8 март празник на копъра и карамфила, ЩЕ ли го разнуваме довечера с приятелки или с колеги, или е БИЛ някога голям празник този - по времето на социализма, сега не.
Осми март е празник, когато се обадиш на майка си и чуеш щастието в гласа й!
Станала в 5:30. Направила баница. Отишла на работа и я занесла, за да могат всичките й колеги да закусят с нещо топличко. Не го е направила за празника. Просто мама си е такава. Тя винаги пече нещо вкусно, когато иска да зарадва някого. Разбива най-пухкавия кекс, без да жали яйцата - 10 са. Събужда се рано-рано, за да има време да пресее брашното, да втаса, да го изпържи на златисти мекички. За да може, когато ние, дошли при мама, се измъкнем от леглата, закуската да е готова и да ни чака. Та за баницата разказвах...
И така, понесла се с баницата към работата си, дори и не е очаквала какво ще се случи. И то се случило, като осмомартенско чудо. Всички мъже идвали и й подарявали цветенце. Без дори да знаят, че има баница.
Мама е пенсионерка.
Мама не работи в офис.
Мама не слага токчета и няма бюро.
Мама ходи всяка сутрин, за няколко часа, в пространство с трактори, нафта и кучета.
Сега си представете и мъжете, които работят там - едри, с пръсти, омазани с машинно масло, с раздърпани работни дрехи, псуващи, с по някои и друг липсващ зъб... Идват на работа и й носят цвете!
И мама е трогната.
И се радва.
На жеста!
На това, че после си нарежда цветята край прозореца, гледа ги и й е хубаво на очите и душата.
После, разбира се, си говорят със същите тези мъже колко безсмислено е да подариш на 8 март цвете, а в останалите 364 дни от годината да се отнасяш към жената по-зле и от бурен... Но това е друго...
Ти, звънна ли на майка си днес?
Ако я имаш...
Дано физически да можеш...
