Тя се казва Златина Тодорова (32 г.) от гр. Бургас, майка на дъщеричка, която скоро ще стане на 5 г. За да се радва на своята рожба обаче, е минала по доста труден път – пътя на инвитрото. На 23 години вече е завършила магистратура, работи и има сериозен мъж до себе си. Винаги е искала да има деца, затова и решават, че моментът е идеален и двамата са напълно готови и наясно с отговорностите да бъдат родители. „Днес, 5 години по-късно, бих се подложила отново на всичко, през което преминах, за да имам дъщеря си”, казва Златина.
Свързахме се със Златина, с помощта на сдружение "Зачатие", която е единствената пациентска организация в България за хората с репродуктивни проблеми.

Много жени се сблъскват с проблема, който има Златина. Това е и един от поводите МЦ „Димитров” да организира благотворителна инициатива, в която две български двойки ще получат безплатна инвитро процедура. Критериите за кандидатсвтане, необходимите документи за участие и повече подробности по темата може да видите на сайта www.invitro.bg.

Около половин година Златина и съпругът й правят опити тя да зачене по естествен път. Но – безуспешно. Неизменно се появяват съмненията дали няма проблем, който пречи това да се случи. Златина базови изследвания при гинеколога си, минават и още 6 безрезултатни месеца. Тогава решава да потърсят специализирана помощ.

„За жалост загубих известно време, докато открия точния специалист. Това ни отне още 2 години напразни опити за забременяване по естествен път, преди да разбера, че е невъзможно. Оказа се, че съм с тубарен фактор – и двете ми тръби бяха запушени и с хидросалпинкси, вследствие на хламидиална инфекция, за която дори не подозирах. Наложи се да ми отстранят тръбите с лапароскопия и единственият начин да имам дете за мен остана инвитро оплождането.”  

За нейна радост, по това време община Бургас тъкмо стартира програма за финансиране на двойки с репродуктивни проблеми. Успява да се възползва от това финансиране, което е голяма помощ за семейството. За сведение базова цена за класическо инвитро започва от 2000 лв.

„Имам 3 опита инвитро. Процедурите правих в МЦАР-Варна, при д-р Кателия Александров.  Започнахме със стимулация на яйчниците, която продължи 10 дни. Ижекциите си поставях сама всяка сутрин и вечер. Следяхме как се развиват фоликулите, след това направихме пункция на яйцеклетките, оплодиха ги и зачакахме да започнат да се развиват. Три дни след пункцията направихме трансфер на оплодените ембриони и започна голямото чакане - до теста за бременност трябваше да минат 14 дни.”

Това може би е най-трудният момент на инвитро процедурата – чакането. Тогава, когато знаеш, че нищо не зависи от теб, че специалистите са направили каквото е необходимо и остава само да гледаш как се мести стрелката на часовника и как се сменят дните в календара. 

„Ту летях в облаците, убедена, че опитът ще е успешен, ту изпадах в отчаяние, че нищо няма да стане. Постоянно се притеснявах нещо да не се обърка. Вглеждах се във всеки симптом, всяко усещане, всяко боцване тук и там. Беше ми много трудно психически. Ужасявах се, че тестът може да е отрицателен, че всичките ми надежди и мечти ще се разбият на малки парченца и ще трябва да започна всичко от начало. Страхувах се, че може никога да не забременея.  Асистираната репродукция е върхът на медицинските постижения в областта на стерилитета. При положение, че не мога да забременея по естествен път, инвитро оплождането е единственият ми шанс.  Все се пита –  ако и така не успея? Ще мога ли да живея без деца? Ще мога ли да осиновя? А съпругът ми? Той како мисли? Това ме терзаеше постоянно. Това беше животът ми на този етап. Наложи се да мина през това 3 пъти в рамките на една година. Преди последния опит говорихме със съпруга ми какво ще правим в бъдеще, ако и този път не успеем. Единодушно решихме, че докато издържим психически, физически и финансово, ще продължаваме опитваме. За отказване не можеше да става и дума. Вярата и надеждата ни бяха възнаградени и в момента имаме дъщеря, която януари месец ще стане на 5 години.