Да приспим своето бебе понякога се оказва нелека задача за немалко от нас, неопитните майки, но не и непосилна, стига да имаме
търпението, куража и вярата в себе си и в своите изконни заложби на майки
Често пъти безспирният плач на бебето в следобедните и вечерните часове на денонощието предизвиква у нас чувства на тревога и опасения за неговото здраве. Но всъщност се оказва, че повечето бебета плачат или от болките в коремчтата поради все още недоразвитата храносмилателна система, или защото им се спи, а ние се чудим как да им угодим, за да ги успокоим,
или просто ей така – от нуждата да си поплачат
В началото на своето майчинство, когато моето малко нежно създание, изведнъж, ту избухваше в неконтролируемо неистов плач, ту утихваше, после отново сълзите бликваха с двойна сила, а всичко това оставаше у мен усещане за безкрай, аз постоянно търсех обяснение за бурните емоции, а
тревогата безжалостно напираше в очите ми в безпомощно търсене на разковничето
И така, от позицията на мама на бебе на възраст над два месеца, сега вече, смело мога да споделя, че в този кратък период, от раждането на моето дете до сега,
научих някои хитринки –
в моментите на неспокойствие или неуморимо нежелание за сън от страна на моето бебе, понякога обръщам малкия плачльо по коремче, после с таткото му пеем успокояващи нежни мелодии или детски песнички, а из стаята се носят приспивните звуци на пъстрите музикални играчки наоколо.
Изводът –
търпението и вниманието, което отделяме на нашето бебе, говоренето и пеенето, както и музиката, предимно нежната и класическата, се превърнаха в най-верните ни съюзници в ликвидирането на сълзите и лошото настроение.
А бебетата обожават музиката! Имат и дълбоката нужда от нашето внимание и слово
Дори преобличането превърнахме в забавление за нашето малко човече. Упражненията и масажчетата, които започнахме да му прилагаме, се оказаха удоволствие както за него, така и за нас.
Възнаграждението –
низ от разтапящи усмивки и падане на смях голям! И в крайна сметка – приятна умора и жажда за сладък сън.
И танцуването с него се оказа великолепна рецепта за успокояване от гръмкия рев. Но с една малка забележка – носенето на ръце често пъти може да доведе до привикване на бебето, а това да ни отнеме значително дълго време.
Резултатът –
бебето ще свикне всеки път да заспива в ръцете ни. И все пак, да гушнеш крехкото създанийце в обятията си, да го помилваш и да му попееш на ушенце приспивна мелодийка от детството е едно
вълнуващо и незабравимо преживяване, което си струва
Най-важното, което осъзнах в последните дни, обаче, е всичко това, да бъде всеки път поднасяно от нас, родителите,
под формата на ритуал
Да има последователност, ритъм, така че нашата мила рожба да придобие навик и готовност за всяка една стъпка, която предстои – например, първо – хранене, после – пеене, преобличане, масажче и упражнения, кратка „разходка“, докато безценното ни съкровище само поиска да потъне в топлите завивки на своето малко креватче под звуците на любимите пеещи играчки.
