Малък Мишо си няма друга работа, освен да расте, да опознава света и... да прави бели. В последните месеци преди да отпразнуваме голямото събитие – първата годинка, открито и безпардонно той демострира желание за самостоятелност и откривателски заложби, съчетани със смел характер и изследователски нюх. Безстрашно наднича в контактите, инати се да пипне нагорещената нощна лампа и най-безотговорно дърпа всеки кабел, който му попадне.

И това не е всичко!

Докато се носи като опитен скейтбордист в проходилката си, всичко, което му се изпречи пред погледа, подлежи на светкавично издърпване и безмилостно сгромолясване. Понякога като израз на недоволство много от играчките му се превръщат в летящи обекти.

Чиста случайност е, че кристалните вази на баба му са все още цели и непокътнати

Домашните цветя обаче нямаха този късмет и бяха сполетени от незавидната участ да бъдат чувствително префасонирани. Наложи се преместването на всички саксии на недостижими за малкия пакостник места.

Жертва на находчивостта и ловкостта на чевръстия мъник

станаха два чифта очила на дядо му. Новите са все още здрави, но с цената на изключителни предпазни мерки – в повечето случаи стоят до недосегаемите саксии.

Храненето пък окончателно се превърна в доста рискована операция

Вече сериозно се замислям дали и аз да не си слагам дълъг до земята лигавник, комбиниран с ръкавици и качулка. Смесването на Мишовите кулинарни интереси със старата му страст към изобразителното изкуство, доведе до появата на шедьоври от тиквено-бананова смес върху най-невероятни места – по стени, прозорци и дори на тавана.

И всичко това е само една малка част от беладжийското ни всекидневие!

И още! Чупенето на чинийки и порцеланови прибори например, стана редовно изпълнение. Баба му все мърмори – "На хубаво е, на хубаво е!"

А и... нали наистина се носи мълвата, че: "Счупеното носи щастие!"

Е, най-голямото щастие е, разбира се, беладжията да е здрав и невредим. И за да предотвартим злополуки и да запазим усмивката върху палавите детски личица, има редица изисквания и правила, за които ние, родителите, трябва да бдим и спазваме. Но за това – при следващата ни среща.