Във всички култури, създали митове, предания и легенди, на безплодието се е гледало като на значим проблем не само от лично, но и от социално естество. Когато медицината не е била способна да даде отговор за причините, отговорността се е поемала предимно от жената, поради патриархалните традиции и образа на мъжа като силна, и мощна фигура в семейството. Според символиката, функцията на мъжкото начало е оплодителна, фалическа, а на женското - майчинска, задържаща плода в утробата, за да го отгледа с грижа така, както земята храни семенцето, докато то се развие и излезе на бял свят. В стария ни, селски бит, най-голямото нещастие за едно семейство е било да не може да има деца. В народната песен се пее: „Закукала жално кукувица…не ми било кукувица, най ми било безродна невеста…” и в тези думи е скрита цялата болка на жената, сравнена с птицата, на която не е отредено да свие свое гнездо…

Днес раждането на дете не се възприема като дълг към обществото, нуждаещо се от много поданици, за да си осигури прехраната или да води многочислени войни. Но майчинството си остава най-висшата реализация на жената, макар тя да има и други смисли в живота си - професия, отношения, развитие на личния си потенциал.

Разликата с миналото е в степенуването на приоритетите по време и възможността за свободен избор, кога и на колко деца да стане майка. Развитието на медицината направи възможно много семейства, които преди не биха могли да имат дете, днес да получат шанс за това. Тъй като в процеса на зачатие участва двойката, невъзможността да създаде дете е свързана със специфични фактори у мъжа и жената, които се отразяват по различен начин на всеки.

Психиката на жената, която не може да забременее, е много ранима. Често пъти се появяват: депресия, изолация, чувство за вина, страх от загуба на любовта на партньора, усещане за непълнота и криза на женската идентичност. Почти всяка жена споделя, че се чувства „наказана” и отчаяна, което я мотивира да се обърне към психологична подкрепа.

Съвременната медицина приема пряката зависимост между психологичното състояние и медицинските проблеми, свързани със стерилитета. Според психосоматичната идея, човешкият организъм е едно цяло и емоционалните преживявания влияят на имунитета, и на хормонална система, свързана със забременяването. От своя страна, безплодието също води до хроничен стрес, който се отразява на цялостната ни женска същност, пречи на лечителя в нас да се изяви. Тогава лекарите казват: „Вие сте здрава, просто трябва да се успокоите и ще имате дете.” А спокойствието е свързано с вътрешна мъдрост, по-мощна от всички рационални доводи, но за да го постигнем, често ни се налага да минем през емоционална промяна.

Говорейки за психологичните фактори, свързани с безплодието, необходимо е да се изясни нещо, което не винаги се разбира. Поради това, че психичният живот не е видим така, както физическото тяло със своите органи и системи, много често жените отричат хипотезата, че невъзможността да забременеят е свързана с емоционални причини. Та нали те толкова копнеят да родят дете, възможно ли е психиката да живее откъсната от искрените им желания, без да го разбират! А истината е в това, че ние имаме както съзнаван, така и несъзнаван живот. Вътрешният ни психичен свят е нещо различно от нашите убеждения, вярвания, действия. За да се осъзнаят, емоциите минават през сложния ни мозък, но винаги има неща, които са трудни за разбиране, които не сме готови да приемем. Самата ни психика е устроена да ни защитава от тях… докато в живота дойде онзи важен миг, в който тялото и емоциите ни се променят, и се нуждаем от нов тип свързаност с тях. Бременността е такъв уникален момент.

Кои са психологичните фактори, свързани с безплодието при жената?

Страхът от цялостна промяна. Бременността е период, който изважда на преден план всички наши емоционални и духовни страни - както потенциали за развитие и израстване, така и скрити досега страхове, и вътрешни конфликти. Възникването на нов живот променя много неща в представата ни за самите нас. За да заченем дете е необходимо да преминем през цялостна трансформация, да разширим много изградени навици и нагласи, да се отворим за промяната, която ще настъпи в живота и взаимоотношенията ни. Онези, които още не са пораснали и нямат изградена представа за себе си и собствените си желания, могат да не са готови за тази стъпка. Но това ни изправя пред възможността съзнателно да се развиваме и като гъсеницата, която се превръща в пеперуда, у нас да разцъфти цветето на женствеността, приемащо плода като безценен дар.

Притеснение за това да влезем в нова роля. Майчинството е ключов момент от живота на жената, свързан с нова идентичност, с психологическа зрялост, различни от досегашните взаимоотношения с родителите и партньора. Поемането по този път е свързано с конфликтни ситуации, поставяне на нови изисквания и лични граници, а неизвестното винаги крие вълнение, страх, и объркване.

Промяна в партньорските взаимоотношения. Детето е плод на уникален творчески акт между две зрели личности, свързани с любов помежду си. Ако жената има вътрешни съмнения, че желае да има рожба от мъжа до нея, която да придаде нов смисъл на връзката им, това може да е неосъзната причина за проблеми при забременяването и. Този вътрешен конфликт често е свързан с разминаване между очакванията към партньора и реалността, или със страх от трайно семейно обвързване. Много хора свързват съвместния живот с окови и зависимост, което ги плаши.

Преживяно в миналото насилие или трудни взаимоотношения, особено с майката, могат да доведат до психологична съпротива, защото женското развитие е било съпътствано от различни травматични преживявания, включително хранителни разстройства. Моделите на взаимоотношения между родителите също оказват влияние върху готовността за майчинство. Това може да се прояви, ако жената е отгледана от майка, която е жертва и поради това тя се страхува да се идентифицира с нея, за да не повтори съдбата и.

Страхът от загуба на лична свобода може да накара бъдещата бременна да почувства идеята за бебе плашеща, свързана с нещо, което няма как да отхвърли, да върне назад, което я застрашава да изисква пълно отдаване на физическа и духовна енергия. Този предварителен страх може да вкара в приказката „Нероден Петко” дори онези, които на едно ниво искрено желаят да бъдат майки, но имат фантазии, как няма да се справят с бебето и ще му навредят, или че то ще ги обсеби, без да могат да си поемат въздух.

Стремежът към успех и свързаният с него страх от провал може да попречи на жените, които винаги са контролирали, планирали и реализирали целите си. За да забременеем е необходимо да осъзнаем емоциите и да усетим тялото си, да не подхождаме към майчинството като към поредната амбициозна задача, която трябва да се изпълни като житейско задължение. Ние често сме съсредоточени в ума си, което ни помага да придобиваме знания и да решаваме проблеми, но понякога се отдалечаваме от чувствата, от усещанията за тялото си. А намирането и възстановяването на връзката с него е важна за способността ни да забременеем. Понякога е необходимо да се освободим от мисълта за възрастта, от страха, че след определени години това няма да е възможно, както и от сроковете, които си поставяме. Едва тогава тялото ни ще усети спокойствие и ще отключи вградената и наследена във всяка своя клетка мисия на жената да създава живот чрез любовта си.

Важно е да се подчертае, че независимо от тези възможни психологически причини за проблемно забременяване, задължително трябва да се осъществи и консултация с гинеколог, за да се изключи наличието на медицински проблеми, които изискват гинекологично лечение. Наличието на медицински проблем не изключва психологична съпротива и между двете е възможна двупосочна зависимост. В този смисъл оптималният вариант е гинекологичното лечение и психологичната подкрепа за жената и двойката да вървят паралелно.

Автор: Ирина Димова, психотерапевт