Познавам я отдавна. Тя готви вълшебно, винаги е усмихната и често ми поднася подаръци без повод. Сигурно и ти я познаваш – от нейния кулинарен блог Кулинарно – в кухнята с Йоана. Там напоследък ухае на рози, заради сладоледа с рози, захаросаните листенца и желето от рози с шампанизирано розе, които тя приготвя.
За рецептата Йоана набра свежи ароматни рози в Казанлък. Снимка: Валентин Ликьов
А стане ли дума за рози, няма как да не се сетим за онзи чувствен момент от книгата „Като гореща вода за шоколад” на Лаура Ескивел, когато Хертрудис, възбудена от пъдпъдъците с розови листенца и сос, които хапва, успява да подпали дървената баня на двора, любимият й капитан да я открадне, както си е гола и да я обладае, докато язди коня си.
Решихме, че трябва да опитаме това кулинарно чудо. Наистина ли действа така на женските сетива? Наистина ли комбинацията от екзотично месо и розови листенца разпалва фантазията, отключва неподозирана сексуална мощ и по някакъв магичен начин призовава любимия мъж? Затова се обърнах именно към нея.
Предизвиках Йоана да приготви тази индианска рецепта така, както е описана в книгата на мексиканската авторка. Разбира се, осъзнавах, че и при най-добро желание тя няма как да хване жив пъдпъдък и да му откъсне главата (както прави Тита в книгата), нито да използва подница за запичане на кестените. Но не са ли промените именно онези неща, с които се открива ново ястие - понякога много по-вкусно от оригинала?
Йоана замени плода питахая (питая) с розе. Той е екзотичен и рядко се среща в нашата магазинна мрежа. Самият плод е много воднист и тя предположи, че се добавя, за да разреди сосyt. В оригиналната индианска рецепта се използват не пъдпъдъци, а фазан. Йоана ни сготви именно тази птица.
А ето и как съвременната българска кулинарка забърка магията на испанката Тита, героиня на една мексиканска авторка. Какво се получи от тази интернационална връзка, посредством храната и как реагира любимият на Йоана, когато вкуси ястието? Четете, за да разберете.
Печен фазан със сос от рози
За фазана:
1 фазан
50 г меко краве масло
сол, черен пипер
100 мл розе
50 мл вода
Фазанът се измива много добре. Подсушава се с кухненска хартия и се поръсва от всички страни със сол и черен пипер. За да остане цял по време на печенето, бутчетата се притискат към тялото и се завързват с памучен конец. Фазанът се намазва обилно с краве масло. (така го прави Тита в книгата – „След като пъдпъдъците се ускубят и изкормят, краката им се събират и връзват, за да могат птиците да запазят красивата си форма...”). Птицата може да се покрие и с парченца бекон. Поставя се в дълбока тава, в която се наливат виното и водата. Тавата се покрива с алуминиево фолио. Фазанът се пече в предварително нагрята фурна на 180ºC за около 50 минути до 1 час.
За соса:
1 шепа пресни розови листенца
1 супена лъжица анасонови семена
8 броя консервирани натурални (неподсладени) кестени
1 супена лъжица краве масло
4 скилидки чесън, нарязани на ситно
100 мл вино розе
1 супена лъжица мед
1 супена лъжица розова вода
сол и черен пипер
Кестените се стриват с вилица с малко вода, докато се образува пюре.
Маслото се загрява в касерола и в него се запържва чесънът за около минута. Добавя се виното, пюрето от кестени, медът и счуканите розови листенца с анасона. Посолява се със сол и пипер на вкус. Сместа се разбърква за кратко и се маха от огъня. Претрива се през цедка. Накрая в соса се добавя розовата вода. (Tака го прави Тита в книгата – „След като венчелистните листенца на розите се откъснат, те се счукват заедно с анасона в хаванче. Отделно кестените се запичат въху подница, обелват се и се сваряват. След това се смачкват на пюре. Чесънът се нарязва на ситно и се запържва до златист цвят в маслото. Когато стане прозрачен, към него се добавя пюрето от кестени, медът, счуката питая, листенцата от анасона и сол на вкус.”)
Изпеченият фазан се намазва със соса и се декорира с пресни розови листенца.
Един фазан стига за 4 порции. Месото му има характерен, тежък вкус. Количеството на соса, който се получава, не е много, но самият сос е много силен на вкус, така че само намазване на месото или декорация в чинията са достатъчни, за да се усети. (в книгата „Пъдпъдъците се потапят само за 10 минути в този сос, за да поемат от вкуса му, и се изваждат.”)
Наличието на много анасон в соса е причина той да доминира над розите, но комбинацията от двете е интересна и много подходяща за месото от фазан.
А какво се случи, когато опитвахте от месото?
Обгърна ли те розов облак? Открадна ли те някой капитан на коня си? Няма как да не я попитам. А тя – няма как да не ми отговори.
„Всеки, който приготвя храна, влага в нея своите емоции и енергия. В тази връзка, Вальо (годеникът й) не можа да спре да яде от фазана. Сигурно мен ме е изяждал несъзнателно.
Интересното в книгата е, че емоциите (любовта, страстта, желанието) на Тита се прехвърлиха върху сестра й, чрез храната, която е приготвила. Сякаш вулканът, който е бил в Тита се е отприщил и избухнал. Не е могла да задържи всички тези емоции и ги е предала на храната. Затова трябва да готвим в добро настроение и положителна нагласа.”
Вижте още интересни рецепти в нашия форум.
Снимка: Йоана Петрова