Излезте извън всяко населено място и ще видите високите стъбла с кичести ярки цветове на жълтия кантарион. На времето от стръковете му момичетата са окичвали главите си с венец наречен "еньовска корона". Ако погледнете срещу светлината ще видите, че листенцата му изглеждат като перфорирани. Затова и латинското му име е перфоратум (Hypericum perforatum). Това са вместилищата на етерно-маслените капчици. На тях се дължи изключително приятния вкус, аромат и разнообразието от лечебното му приложение.
Чаят от жълт кантарион се използва при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, заради противовъзпалителното му действие. Влиза в диетата при чревно разстройство. Добър ефект има при безсъние и безпокойство. Приготвя се като запарка от една чаена лъжичка от изсушената билка в 250 мл гореща вода. Оставя се 10 мин., прецежда се и се пие, подсладен с мед.
В народната медицина за лечение на рани е било на почит маслото от жълт кантарион, използвано като отлично средство за разтривки при болки в гърба, при ревматизъм и тригеминална невралгия. Срещу колики при кърмачетата се използвало за лек масаж на коремчето с него.
Приготвяне на домашно масло от жълт кантарион
Поставят се цветове жълт кантарион в бурканче с капачка на винт, без да се тъпчат. Заливат се със зехтин, докато ги покрие. Бурканчето се затварят плътно и се оставя две седмици на слънце. Маслото добива червен цвят от сока на растението. Филтрира се през марля, като се изстисква цялото съдържание. Вече готовото масло се съхранява в съд от тъмно стъкло.
Билките се сушат, без да се мият. Завързват се на букетчета и се оставят на сенчесто и проветриво място. Съхраняват се в книжни кесии или текстилни торбички. Годността на домашно събраните билки е до следващото лято.
