На Цветница в църквата се раздават клонки на върба. От тях се правят венци и се слагат на главите на момичетата или просто ги потапяме във ваза у дома. Ако носим откъснати от някъде върбови клонки, те трябва да се осветят в църквата. Носят здраве и плодородие. Вярва се, че поставени на домашния иконостас, върбовите клонки имат силата да лекуват, да пазят от лоши очи и несгоди.
Традицията в България повелява в ранната утрин на Цветница всички неомъжени девойки да сплетат венци от клонки на върба и да ги окачат на входната врата. Това се прави, за да може красивият празник на цветята, посветен на влизането на Христос в Йерусалим, да бъде посрещнат с надежда, вяра и добри очаквания за здраве и благоденствие.
Историята на палмовите клонки
Когато Исус влиза в града на Давид, възседнал магаре в знак на смирение, пред погледа му се веели не върбови, а палмови клонки. С възторжени възгласи: "О, санна!" той бил приветстван от тълпата пред градските порти, а пред очите му се разстилала дълга пътека от листа на финикова палма. Отговорът е съвсем простичък. По форма върбовите листенца най-силно напомнят тези на финиковата палма.
Любопитното тук е и названието на палмата. Името й идва от "феникс" – птицата, която непрекъснато умира и се възражда от пепелта (след като повехне, финиковата палма отново се възражда с млади издънки от корените). Вирееща край оазисни райони, тази кралица на безсмъртието, е характерна с дългите си корени, за да търси с тях влага дълбоко в земята. Тя е забележителна и с великолепните си оранжевожълти съцветия.
Едва от шестата си година обаче финиковата палма започва да дава плодове - известните нам фурми.
Когато узреят, те са оранжеви, а след ферментация стават златисти до тъмнокафяви според сорта и много, много сладки. Фурмите обаче са прочути не само с благия си вкус, но и с изключително полезните си качества. Знаете ли например, че наред с богатото съдържание на витамини и хранителни вещества, фурмите съдържат флуор, който защитава зъбите от кариес?! Сред състава им е и селенът – минерал, който намалява риска от ракови заболявания, укрепва сърдечно-съдовата система и стимулира имунитета.
Защо точно върбови клонки?
Макар у нас да не вирее финикова палма, тя може да бъде изящно екзотично бижу сред феерията от стайни растения. Малко е капризна, но е разкошен декор, внасящ свежест и уют. Ако решите да украсите дома си с това цвете на жизнелюбието, трябва да знаете, че то се нуждае от редовно поливане с чиста филтрирана вода, най-вече в периода на растеж. Дългите корени, които проникват на голяма дълбочина, излизат от дупчиците на саксията, което налага ежегодно присаждане. През цялата година финиковата палма вирее най-добре при температура между 18-25 градуса. Обича влагата и полусенчестите места. Слънчевата светлина е изключително необходима на палмата, но би й навредила, ако я изложите на пряка такава.
Тъй като палми не виреят по нашите географски ширини, българската традиция (както и в много други славянски и европейски култури) ги заменя с върба. Тя е първото дърво, което се разлиства и разцъфва рано напролет, символизирайки събуждането на живота.
Какво символизира върбата
Върбата се приема „жив амулет“ и лечебно средство. Класическите български етнографи, като Димитър Маринов, описват подробно как осветената в църквата върба се принася вкъщи и се превръща в пазител на дома. От нея се прави:
- Венче на портата и иконата: От върбовите клонки се сплита венче, което се поставя над домашната икона или на входната врата, за да пази къщата от „зли очи“, магии и болести.
- Против болки в кръста: На Цветница хората са се опасвали с върба около кръста с думите: „Дай, Боже, да ма не боли летоска, коги жънеме“ (запис от Северозападна България). Вярвало се е, че гъвкавостта на върбата ще се предаде на тялото при тежкия летен труд.
- Магия против градушка: Когато през лятото завали град или загърми силно, жените изнасяли изсъхналото венче от Цветница на двора, гледали през него градоносния облак и изричали заклинания, за да се разнесе той.
- Лечение на уроки и болести: С върба са се кадили болни деца, или лицата им са се измивали с вода, в която е била натопена осветена върба.
Обичаят „Кумичене“
Етнографски проучвания на Института за етнология и фолклористика към БАН и регионалните музеи поставят Цветница като финал на пролетния момински цикъл, започнал на Лазаровден. На Цветница лазарките отиват на реката. Всяка носи венец от върбови клонки или специален обреден хляб – кукла.
Момите пускат венчетата едновременно по течението на реката. Девойката, чието венче изпревари останалите, се избира за „кумица“ - водачка на момите. Тя се ползва с изключително уважение до Великден и този обичай е бил публичен знак, че девойките вече са готови за задомяване.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER













