"Поезията малко те отмества, малко те възвисява, обогатява. Не мога да обясня каква е тази магия, но след музиката, да речем, поезията би могла да бъде изкуството, което да те възвиси". Това ни каза актрисата Параскева Джукелова по време на срещата ни, за която вече ви разказахме. И ни прочете нещо съкровено за нея. Съкровено, защото наскоро го открила в една забравена тетрадка от времето, когато е събирала стихове в нея.
Чуйте във видеото изпълнението на "Орео" на поетесата Ваня Петкова (1944-2009).
"Орео"
Жената беше много млада
с особената хубост на безкрайното.
Тя всяка вечер пъргаво се качваше
по рибените скелети на мачтите.
Смехът й се разчупваше и падаше
като мозайка по изсъхналите палуби.
Във тежките води между мауните
тя плуваше, рибарите я гледаха,
а малките делфини на гърдите й
блестяха в капките и скачаха пред нея.
И после галеше в смолистите коруби
изгасналите перки на моруните
и пeeше, прегърнала бедрата си
като горящи потъмнели струни.
Тя пeeше все гръцки песни.
Жените на рибарите се сърдеха
и тихичко проклинаха намръщени,
че техните мъже се връщат късно-
в малиновия сок на нощите.
Жените на рибарите я мразеха,
а тя не знаеше кого обича.
Пристанището в пръстите й плачеше
и някой от даляните я викаше.
Но тя си тръгваше загадъчно усмихната,
с особената хубост на безкрайното,
което никога не можеше да стигне
една любов, заключена във граници.
