Да търсиш под вола теле е нещо напълно излишно. И напълно естествено. Обикновено това е от нещата, които търсиш, но никога не очакваш да намериш. Когато обаче под въпросния вол действително започваш да откриваш не едно, ами много телета, значи нещата са загрубели. 

И понеже си говорим за животни, може би е редно да поставим въпроса така: Приятелство между мъж и жена - има ли такова животно? Тази дилема се е превърнала в нещо като конспиративна теория - проблемът представлява феномен, който е неизвестен на широката общност, но за сметка на това е достояние на ограничен кръг от хора. Хипотезите са много, единодушието - нулево.

#Със сигурност съществува приятелство между мъжете и жените - тогава, когато те се познават от детството, играли са и са израснали заедно. Тогава се изгражда една странна връзка, в която дори и изключителната физическа привлекателност не може да ти изиграе лоша шега. В тези ситуации нито жената възприема мъжа като мъж, нито за мъжа жената е жена. Факт е и приятелството, в което силната му част е хомосексуална. Тъй като за жените е по-лесно да възприемат мъж за приятел, там проблеми не възникват. Е, историята със сигурност познава случаи, в които нещо се е объркало и там - по законите на Мърфи, нещата могат да се объркат по начини, които дори не са ти и хрумвали. Но нека не ставаме дребнави.

#Истинските спорове стават тогава, когато заговорим за приятелство между двата пола, възникнало на по-зрял етап от живота. Главен виновник е сексуалното привличане. Излиза, че за да бъдат приятели мъж и жена, значи трябва откровено да се отблъскват един друг. 

Не е точно така. Факт е, че мъжете преценяват една жена първо по физическите й дадености. Обикновено си имат нещо като класация, в която жената се нарежда. Жестоко, но факт: ако жената не е по някакъв начин поне симпатична външно за конкретния мъж, шансът да й обърне внимание и да се стигне дори и до приятелство е минимален.

При жените не е така. Като по-емоционален пол, ние гледаме на нещата по друг начин: мъжът или ни привлича физически, или не. Ако не ни привлича физически, значи е приятел. Това, че ни привлича обаче, не значи задължително, че искаме да имаме по-дълбоки отношения с него. Емоционалната връзка е от много ключово значение за дамите, а когато не установим такава с дори и визуално привличащ ни обект, то той отново автоматично отива в приятелския списък. Това е добилият популярност в последно време термин "friendzone".

Самата аз имам четирима приятели. С двама от тях сме заедно от бебета. Разбирайте, че те за мен са просто човешки индивиди от мъжки пол и знам как изглеждат чисто и просто, за да мога да ги позная, когато ги видя. По никакъв начин не отчитам дали обликът им е добър или лош, както и те моят. С другите двама сме заедно от по-късен етап - с единия се запознах на 16. В началото имахме симпатии един към друг, които не прираснаха в нищо повече по стечение на обстоятелствата. Той отчита външния ми вид като плюс, но сме на етап в отношенията ни, в които и за двамата е невъзможно да се случи каквото и да е повече от това. С другия се запознахме, когато бях на 20. И докато аз отчитам, че той е физически привлекателен, както и аз за него, факторът "приятелката му" е спрял развитието на каквото и да е. Тоест и двамата са в графа "friendzone".

#Факт е, че от мъжка страна такава графа не съществува, освен когато жената не е откровено непривлекателна за тях. Шансът вашите приятели да имат сексуални желания към вас при удобен случай е огромен. Аз самата отчитам тази възможност при последните ми двама приятели, но съм сигурна, че никой от двамата не би опитал нищо подобно, още повече знаейки, че няма как да откликна със същото отношение - държим прекалено много един на друг като хора.

#Тенденцията "приятели с привилегии" е нещо безкрайно нелепо. Както един от приятелите ми казва, това са отношения, които са "нито риба, нито рак". Тоест - физическо привличане без емоционално обвързване. Консумирането на физическото привличане автоматично прави приятелството в истинската му форма невалидно - няма как секс и емоционална близост да съществуват в едно, при това без то да бъде наречено връзка. Но не е, защото липсват онези специфични фактори, които правят любовта любов. От друга страна, то не е и приятелство, защото на лице е фактор, който отново прави връзката връзка - секс. 

Приятелството между мъж и жена съществува, но не трябва да преминава някои много тънки граници. По-лесно е жена да усети мъж като приятел, отколкото мъж да усети жена така. Но когато попаднете някъде между многото тънки граници, между онази почти непостижима златна среда, се получава една много хубава връзка.

Защото, в духа на началото, нека да си признаем: всеки търси под вола теле. Жените осезаемо повече. Приятелите ни идват точно навреме, за да ни покажат колко точно са телетата, има ли ги въобще, а доста често се оказва, че вол въобще няма, че да има телета. Емоционалните ни драми се решават доста лесно и доста успешно, когато има някой, който да ни свали на земята. Когато искаме мъжко мнение, го получаваме откровено. От друга страна и мъжете имат нужда от нашата приятелска помощ - те също имат дилеми, колкото и да не го показват. Защото ако ние сме емоционално объркани и им го показваме, то техните обекти на повече-от-приятелство също са. И имат нужда някой да ги вкара в правия път. От полза сме и при избирането на подаръци - все пак само една жена знае какво наистина ще се хареса на една жена. 

И за финал, да сложим край на конспиративните теории: приятелството между мъж и жена е факт. И на всяка жена и е нужен по един приятел от противоположния пол, за да я научи как да спре да търси под вола теле. А на всеки един мъж му трябва една нежна приятелска половинка, която да му покаже, че понякога вол може да няма, но телета под него със сигурност има.