По време на Второто българско царство, недалеч от днешния град Русе, живеел турчин, чийто син бил сляп. Въпреки богатството и съветите на най-различни знахари, момчето така и не прогледнало. Синът растял, бащата множал имотите си. Докато бавно обхождал нивите на баща си, един ден момчето попаднало на малко изворче. Навело се, пило, а след това измило очите си, за да се разхлади. И изведнъж се случило чудо – момчето прогледнало! Мълвата за лековитата вода бързо се разпространила. Започнали да идват болни хора от къде ли не – всеки със своя си проблем. Не всички обаче можели да влязат в нивите на богатия турчин. От благодарност, че синът му се е излекувал, той решил да подари тази земя на християните и всеки, който иска да може да пие и да си налее от лековитата вода.

Днес изворът блика в средата на храма „Св. Марина” край село Каран. Селото се намира на около 50 км от Русе, a манастирът е построен сред красива борова гора.

Снимка: facebook.com/manastir.svmarina



До изворчето се стига по каменни стъпала. За улеснение на посетителите водата е изведена и навън и се лее от 4 декоративни чучура. Така всеки, който иска, може да си сипе от нея, дори да не влиза в храма.

Снимка: facebook.com/manastir.svmarina

Водата лекува глухота, недъзи, подходяща е за хора с болки в бъбреците. Много хора се ръсят с нея против уроки.

Всяка година на 17 юли към това място се стичат стотици хора –здрави, болни и просто благодарни за това, което имат и което им се е случило. В този ден се почита името на света Марина. В храма се прави архиерейска света литургия, а в двора - курбан.