Филмографията й включва повече от 50 филма. Получавала е Оскари, награждавана е на кино фестивалите в Кан, Венеция, Берлин и др. Жулиет Бинош е по женски изящна, по френски обаятелна и притежава такава изисканост и талант в актьорската игра , че като истински феномен – първично и естествено, завладява публиката и дълго време не я оставя да си поеме дъх от вълнение.
Най-верните й фенове я наричат Ла Бинош. За да стигне до този заслужен псевдоим обаче, животът й започва трудно. Родителите й се развеждат, когато тя е на 4 години и детството на бъдещата актриса минава в гостувания у баба й и в пансиони. На 15 години вече е достатъчно смела, за да живее сама. Любовта към изкуството й започва с живописта. Учи в Националното училище по изкуства в Париж, а след това и в Консерваторията. Да се справя сама, да изпитва материални затруднения, да взема всички решения без чужда подкрепа – това я прави различна от нейните връстници и съученици.
Още първите й роли показват силата й в пресъздаването на пълнокръвните женски образи – „Привет, Мари” (където написват епизод, специално за нея), „Среща”, където играе самата себе си – начинаеща актриса.
За филма „Отровна кръв” тайно от нея режисьорът се свързва с родителите й и ги разпитва за нейното детство, за слабостите и страховете й.
За свой най-голям успех актрисата счита участието си във филма „Три цвята: Синьо”. За него получава награда от фестивала във Венеция, както и „Сезар”. Следваа „Английския пациент” (също с много награди) и голяма почивка, която актрисата си дава от участията си в киното. За известно време тя се посвещава само на театъра.
„Леки момичета” разглежда под микроскоп женската сексуалност в цялата й сложност, лъжите, липсите, проблемите в дома и подозренията. Красиво заснет филм, с класически построен сюжет, който без участието на Жулиет Бинош нямаше да е и на половина така въздействащ.
Може би всеки, който изцяло се отдава на професията си с голяма страст, има нужда от паузи. А Бинош се отдава наистина на 100%. За филма „Отровна кръв” й се налага да свали 5 кг, да стане вегетарианка и да започне да танцува. За филма „Алиса и Мартин” се научава да свири на цигулка. „Понякога, когато в 7 сутринта трябва да носиш перука, обувки, които ти стискат, корсет, който ти тежи, не е никак лесно”, споделя тя. За филма „Никой не иска нощта” се променя почти до неузнаваемост. Актрисата се подлага на тежка диета. Действието на филма се развива в началото на XX век и разказва за съпругата на полярния изследовател Робърт Пири, която изоставя своя уреден живот, за да намери мъжа си сред ледовете на Арктика. В Гренландия тя се запознава с млада ескимоска. Студът и полярната нощ променя живота и на двете. Филмът ще бъде представен в България на 1 юни 2016 година, в рамките на Седмицата на испанското и иберо-американското кино.
Естествена – това е първата дума, която ни хрумва, когато става дума за Жулиет Бинош. Пълно отдаване, без суета и превзетост. Бинош е една от малкото известни жени, които приемат остаряването спокойно и без да му се съпротивляват. Възрастта личи най-вече около очите й. Въпреки това и на 52 години тя не си спестява лицевите мимики и само с едно движение на веждите или клепачите може да покаже чувство, да се разплаче, да разплаче и зрителите. Честит рожден ден, Жулиет!
