Къде е пресечната точка между психологията, здравословното хранене и свалянето на килограми? И ние се чудехме има ли такава изобщо, но се оказа, че тя не просто съществува, но си има и име - Ипократис Пападимитракос. Той е грък, но е в България от близо 10 години. В момента е един от много посещаваните диетолози у нас и това съвсем не е случайно – неговата система за хранене дава дългосрочни резултати, точно защото не е просто моментна, а е тясно обвързана с психологията на човека и с усилия в посока трайната промяна на вредните навици. Всъщност по образование Ипократис е кинезитерапевт, психолог и консултант по храненето. По призвание е същото. На 22 март пък излезе и книгата му "ИПОлогия на храненето:За диетите, за душата и проблема с килограмите"
И така - какво е ипология на храненето, как можем да се отървем от "дебелините", които ни тормозят от години и защо всичко е въпрос на правилно и логично мислене – четете по-долу:
Какво е по-различното във Вашата концепция за отслабването?
По-различното е, че не смятам хората, които идват при мен, за болни, а по-скоро за хора с вредни навици на хранене. Работата в кабинета е по-скоро психологическа, отколкото диетологично/медицинска. В традиционната диетология се смята, че хората с наднормено тегло имат проблемна обмяна на веществата, а това е много нечестно. Превръща ги в пациенти, а те не са.
Има ли значение сезонът за килограмите – често си казваме успокоително, че е нормално да се пълнее през зимата?
В зимата няма калории. Какво се променя всъщност? Това е по-важният въпрос. Питам „Защо напълняваш?” – отговорът е „Противозачатъчни”. Пише ли на листовката, че в тях има калории? Не. От какво напълня? „От стреса”. Къде са калориите в стреса? Именно там е заблудата. Хората не правят логичните изводи. Ако аз обвинявам зимата за това, че пълнея, никога няма да реша проблема си. Какво всъщност се случва? „Стъмва се по-рано, не се разхождам след работа, а директно се прибирам вкъщи – тоест намалява двигателната активност на тялото ми. Вкъщи е голяма скука, по-вероятно е да отворя шкафа със забранените вкусотии. И по този начин качвам килограми.” Ако един човек отговори правилно на въпроса защо пълнее, ще знае и как да реши проблема си.
Винаги съм се чудила – има например разни предавания, в които разменят режимите на хранене на двама души, като единият е много слаб и иска да напълнее, а другият е много дебел и иска да отслабне. Мислите ли, че с подобен подход това е възможно?
Не мисля, че това може да е добрият подход за някого. Всеки опит да се свалят килограми по път, свързан с търпението – тоест „да изтърпя едни ябълки”, „да изтърпя едно гладуване”, обикновено означава, че когато волята се изчерпа, отново ще се върнеш към вредните неща, които си хапваш по принцип. Едно предаване може да е социален стимул да изтърпиш нещо, но едва ли ще е с много дълготраен ефект. То е същото, както когато влизаш в офиса и казваш на всички „Днес почвам диета”. Хората правят подобни заявки, защото създават вид социална ангажираност, която ще им помогне да изтърпят режима. Но… докато са на работа. И когато много ти се прияде вафла, а не смееш в офиса, по цял ден си гледаш часовника да стане 5:30 и да излезеш. После да минеш по улици, по които обикновено не минаваш (за да не те види някой познат), да грабнеш две вафли и да ги изядеш толкова бързо, че и ти самият да не усетиш нищо. Това е началото на края...
На какви принципи са основани хранителните режими, които Вие съставяте?
На онова, което са ни учили от деца – храни се редовно, не прекалявай с количествата, избирай хубавата храна. Оказва се, че е много трудно, защото хората много трудно променят навиците си. От всички мои клиенти 30% са успели да докарат нещата до край. Спокойствието в тези случаи е много важен фактор. То не означава „не сваляй килограми”, означава да си способен да мислиш логично. Не смятаме храната за лоша. Не смятаме, че е лошо да се яде, въпросът е да разбереш кое е подходящото хранене за теб. Затова терминът, който сме въвели тук в кабинета, не е здравословно хранене, а е нормално хранене. Понятието „здравословно хранене” звучи трудно, сложно, скучно… за някои звучи скъпо и не е много точно.
По часове ли е режимът?
Не. Добре е горе долу да се храни човек на четири часа и по-нататък нещата вече зависят от това колко е дълъг денят му, какво прави... Но не е разграфен по минута и секунда, защото това изнервя и обърква. Създава напрежение.
Колко най-много килограма е успял да свали някой, благодарение на вас?
Някои са сваляли по 50-60 килограма, други 40, 30 са при най-честия случай… В книгата ми обаче можете да видите, че това става на няколко етапа. През първия се учиш да се храниш редовно. Това не е времето, в което можеш да очакваш да свалиш килограми. Вторият етап е да се коригира качеството на храната, която приемаш. Третият коригира количеството. Човек трябва да се абстрахира от идеята, че е хубаво да свали килограми бързо. Когато преминеш успешно първия десет-седмичен етап, ще можеш да опознаеш себе си и да знаеш кое е твоето хранене. После ще започнеш да сваляш килограми. Не е това, което хората очакват, но няма как да има дълготрайни резултати, ако не се положи труд, спокойствие и ако нямаш ясна идея за какво работим.
Вредно ли е да се яде два пъти на ден?
Редовното хранене е много важно и действа успокояващо на организма – тялото е спокойно, че получава храна. Това е основната идея. Ако можеш да си представиш обмяната като камина, ако два пъти на ден й хвърляте по едно дърво, тя няма как да гори. Много често прави впечатление, че ако закусваш, по-късно през деня огладняваш повече – това е нормално, защото тялото започва да гори от сутринта и си иска дърва на всеки четири часа. Онези, които ядат непрекъснато и не пълнеят, най-често просто се хранят редовно.
Жените сигурно вече се питат – колко килограма могат да свалят с изготвен от вас режим до лятото?
Различно е, но статистически свалят между 4 и 6 килограма за месец. Някои в началото тръгват да свалят по-бавно, после се забързват темпото, други обратното. Много малко свалят равномерно. Но идеята не е да дойдат, за да отслабнат за морето. Защото ако е така, това значи, че на следващата година ще дойдат пак, на по-следващата отново, и така. По-важно и по-смислено е проблемът да се реши веднъж завинаги.
Защо и как някои хора успяват да качат по 20-30 килограма?
Постепенно. Не ги качват сутринта, не се събуждаш и да се е оказало изведнъж, че не можеш да се познаеш в огледалото. Качил си първият килограм, вторият, третият, петият – това е много време. Всъщност си имал цялото време на света да усетиш, че нещо не е наред. Но обикновено до третия-четвъртия килограм, които са още в зоната на комфорта, не се взимат мерки, не се мисли логично, ами се отлага. Влезеш ли в зоната на дискомфорта, когато хората започват да ти казват „Напълня” , но ти го знаеш, защото започваш да си закопчаваш дънките по гръб. Тогава прибягваш до емоционално мислене, където логиката няма място. Тогава си казваш „От понеделник на ябълки и ще видите вие!”. Така се получава жесток, коварен, порочен кръг.
Какъв е номерът тогава?
Номерът е да отговориш правилно на въпроса „Защо пълнея?”. И да обърнеш действието. Защото реално погледнато този човек, който е качил 20 килограма, е успял. Колкото и странно да звучи…
Успял е?
Да, да постигне целта, която несъзнателно си е поставил. Решаването на проблема с килограмите не е нищо повече от решаването на една логическа задача. Стига да си достатъчно спокоен и да виждаш реалистично нещата, без да се стресираш, фрустрираш и да хвърляш усилията си в погрешни посоки. Последните 5 или 3 години от живота на този човек несъзнателно са били насочени в посока да пълнее и съответно той е успял. Така че това е един негов несъзнателен избор. Да не спортува, да яде много или да се храни нередовно – това не е ли избор?
В книгата си говорите и за децата – наистина в последните години виждам много пълни по улиците…
Понякога съм много рязък с моите клиенти, чак се чувствам виновен на моменти. Но обвинението е към родителите им. Защото всички тези деца, които виждаме през прозореца да купуват пици от ъгъла и са дебели, а краката им са криви заради това, са продукт на любов. Това е чисто психологически момент – бутай лъжичката на детето, да не е гладно.
Може и да ми се струва, но преди сякаш нямаше чак толкова много затлъстели деца?
До голяма степен всичко стана заради навлизането на веригите за бързо хранене. Когато дойдох в България, нямаше такива неща и почти не можеше да видиш дебел човек по улиците. Но се случиха много ключови моменти, които направиха затлъстяването толкова често срещан проблем.
Например?
Да кажем Виденовата зима. Тогава Макдоналдс направи промоция 20 лева хамбургера, което в момента би значело – 20 стотинки. В първия им ресторант в София, на Славейков, станаха опашки от семейства, които просто искаха да нахранят децата си. Откъде се взе тогава това телешко, какво се случи, никой не знае, но беше един ключов момент, в който веригата се наложи в съзнанието на много хора като основна храна. Има много такива примери, които рязко промениха нещата в културата на хранене в България. Що се отнася до децата - родителят трябва да се научи да се храни правилно, за да възпита по същия начин и детето си. Детето възприема модела на хранене на родителите си.
Някакъв любопитен случай от практиката Ви?
Има няколко, но се сещам за един по-характерен. Идват при мен двама родители с малката им дъщеря - на 5-6 години. Те бяха, ама огромни и сядат, а между тях детето им. И аз с хумор питам „Добре, коe е главно действащо лице тук?” И двамата гледат малката. Как е възможно – тя ли готви, тя ли пазарува? Или пък идват майки с дъщери на 12 години, на които от сутрин до вечер се карат, че са дебели. А те не са виновни. Не може да идва малката и да ми казва „Вкъщи ме изкушават, аз искам да си спазвам режима, ама…” Не е редно да казваш на детето си да не яде шоколад и после да те слуша как шумиш със станиола – да се криеш от детето си, че ядеш шоколад… Много е тревожно.
Знам, че преди години самият Вие сте били 120 кг.?
Да, през 93-а, 94-а, когато дойдох в България. Имах рязка промяна в ежедневието , особено в началото докато се ориентирам… Минаха осем месеца, докато намеря къде да спортувам. Изведнъж открих и нова за мен храна, която ми беше много вкусна. Защото в южния край на Гърция, в Каламата, което е моят град, колбаси нямаше. Честно, аз не знаех какво е това изобщо. Имаше някаква шунка, която е за тостове. И изведнъж попадам тук и откривам кренвиршите, което ми се струваше най-вкусното нещо на света. Сериозно! Кашкавал… Боже, това е жестоко! Новите храни и моята лакома природа изиграха ролята си. Често се шегувам пред клиентите си, че ако не бях диетолог, щях да тежа сигурно 150 кила.
Спазвате ли режим все още?
Храня се редовно и избягвам мазнините. И най-вече – старая се да правя разлика между деликатесна и основна храна. Питат ме „Мога ли да ям шоколад?” – можеш да ядеш, защо да не можеш? Но не се храни с шоколад. Има храни, които са важни и тялото ми има нужда от тях, но има и такива, които ги ядем, защото са вкусни. Проблемът идва, когато тези храни станат основни. Малка пица, голяма пица – еднакво вкусни са. Ако отвориш шоколад, когато си гладен, много вероятно ще го изядеш целия. Ако си се нахранил обаче, много по-лесно и уверено ще можеш да спреш на втория ред. И с течностите не е по-различно. „Мога ли да пия фанта, кола?” Можеш, да. Но не пий кола, когато си жаден. Ако си жаден – пий вода. Границата трябва да е ясна – кое за ядене и кое глезотия. Храните с ниско съдържание на мазнини са основни. Деликатесните са с високо.
Възможно ли е наистина този режим да ти стане начин на живот – защото е малко фрустриращо през цялото време да мислиш за храна?
Не, не нужно да мислиш през цялото време. Просто е – внимавай с качеството на храната. Храни се редовно. И не прекалявай с количествата. Но се храни достатъчно. Всеки човек знае за онези два залъка в чинията, които могат да останат. Оставете ги.
Книгата на Ипократис - "ИПОлогия на храненето:За диетите, за душата и проблема с килограмите" е в книжарниците от издателство Enthusiast. Ако пък искате лична среща с него, адресът е ул. "Иван Шишман" No:5, Център LifeBox. Телефоните за контакти са (02) 439 04 04; 0894 51 03 02
