Ако веднъж се срещнете със Саймън - няма начин да забравите кой е той. Лъчезарен, изключително мил и бъбрив, по детски сладък, непринуден. Ако сте фен на фотографията и видите снимките, излязли от фотоапарата му - със сигурност ще разберете какво искам да кажа, категоризирайки го като един от най-впечатляващите мъже, с които съм се срещала. Той не претендира да е уникален, не смята себе си за безгрешен, нито е луд по работата си като такава. За него снимането е много повече - то е естественият начин да се чувства добре в кожата си. Пътувайки. За себе си Саймън казва, че е бездомен талант, но вижте защо България се превърна в една от любимите му спирки в безкрайното околосветско скитане.
Здравей, Саймън, как ти се отразява престоя в България?
Рядко виждам толкова красиви страни, чувствам се повече от добре - пия само Загорка и си почивам на такива страхотни места като това, на което сме сега.
Какъв искаше да станеш като малък?
Хаха, бях ужасен. Честно казано нямах никаква представа. Всеки искаше да бъде лекар, адвокат, банкер, а аз винаги, когато ме питаха – просто се усмихвах и честно казано единственото, което исках е да видя много места. Нищо друго не знаех.
От какво се помня. Започнах да щракам, когато бях на четири. Първият ми фотоапарат беше много смешен, син, правоъгълен. Но сериозно снимам от не повече от пет години.
Започнах да снимам с дигитален апарат преди около четири години, преди това имах друга камера и стаичка, в която проявявах кадрите. Обожавах това занимание, но е и много токсично…
