... И ни показва пътя към нашата.
Събитията в живота ни не винаги вървят по план. Всеки има възходи и падения. Важното е да не изгубим себе си по пътя.
Лучия Джованини е за втори път в България. Поводът е премиерата на втората й книга "Толкова различен живот". Ние се срещнахме с нея, за да я попитаме за личния й катарзис, проблемите и техните решения, за позитивизма. Прочетете какво има да ни каже тя.
Ladyzone: Как решихте да помагате на хората и коя беше повратната точка за това решение?
Лучия Джованини: Реших да помагам на хората, когато бях в период от живота ми, когато работех като модел. Печелех пари, обикалях света. Но виждах страдание – в хората, в крайна сметка и в себе си. Когато пътувах, виждах, че в бедните страни хората страдат, защото имат лоши условия на живот – гладуват, нямат работа, нямат къде да живеят. От другата страна виждах хора, които имат добра работа, заможни са, но те също страдат. Аз самата имах завидна работа – международен модел. Почти всяко момиче мечтае за това, но аз не бях щастлива. Не изпитвах удовлетворение. И реших, че повече не мога да живея така. Реших, че ще променя живота си, а това не беше лесно. Трябваше да се откажа от работата си, а бях основала три компании – модна агенция, училище за модели и още една модна организация. Мислех си, че това ще е животът ми, а сега щях да оставя всичко, за да започна да практикувам професия, която по това време дори не съществуваше. Хората ме питаха: "Какво ще правиш?", а аз им отговарях, че ще уча хората и ще споделям опита си с тях, за да променя животите им и да им помогна да са щастливи. Те ме гледаха и казваха "Какво?!". Не беше лесно. В процеса на трансформация загърбих брака си, града, в който живеех, къщата – почти всичко.
Кое всъщност Ви накара да започнете кариера на модел?
Бях много млада, все още ученичка. Вече се интересувах от психология. Но имах приятелка, която искаше да е модел. Придружих я на кастинг, а те взеха мен. И си казах: "Защо не?" – това беше добър начин да спечеля пари, да обиколя света. Планирах да правя това само няколко години, но се оказа дълга кариера. Беше случайно, но аз не вярвам в тях – всичко се случва с причина. Работата на модел ми даде възможността да пътувам, да се запозная с много хора, да видя това, което видях, за да стигна до тук.
С какви проблеми идват най-често хората при вас?
Най-чести са проблемите във връзката – хората са във връзка, в която не се чувстват щастливи или вече не се обичат. Или проблеми в работата – хората практикуват професия, която не харесват, заклещени са там от сутрин до вечер ден след ден, а това не е работа, в която могат да покажат талантите и пълния си капацитет.
Как да преодолеем себе си и натиска от заобикалящия ни свят така, че да не изгубим себе си?
Това, което се случва е, че ние, като хора, имаме фундаментални нужди. Тези нужди са храна, сън, подслон, сигурност, семейство, принадлежност към група. След това идват нуждите от самоусъвършенстване. Това е нуждата да се развиваме, да откриваме талантите си и да ги прилагаме в ежедневието. И докато първите нужди избледняват, когато ги удовлетворим, то нуждата от самоусъвършенстване е трудно задоволима. И това е хубаво, защото продължаваме да се развиваме до края на живота си. Това, което се случва в нашето общество е, че доста често тези нужди се смесват. Когато не можем да удовлетворим нуждата от самоусъвършенстване, ние се опитваме да го направим чрез удовлетворяване на фундаменталните нужди, например чрез храна. И се получава състояние, в което ядем, но никога не сме сити. Защото вместо да сме заобиколени от любов и себеуважение, ние се задоволяваме с храна. Същото е и с пазаруването, пушенето, секса. Никога не ни е достатъчно, защото недостатъчността идва от вторите нужди, но се опитваме да я задоволим чрез основните. Така възникват и хранителните разстройства. Как да не попаднем в този капан? Тайната е да водим смислен живот. Да влагаме сърцето си във всичко, което правим.
Как да останем винаги позитивни, дори и когато в живота ни се случват лоши неща?
Има много неща, върху които нямаме власт. Има неща в света и в живота, които не можем да променим, но винаги можем да повлияем на интерпретацията им и значението, което самите ние им даваме. Можем да останем позитивни чрез смяна на гледната ни точка. Вместо да се самосъжаляваме и да се питаме защо това ни се случва, можем да се кажем: "Добре. Не е лесно. Но каква е поуката?" Винаги трябва да мислим за възможността, която развода или уволнението например могат да доведат след себе си. Винаги има нещо позитивно, колкото и да е малко то. Ситуацията се променя именно когато го открием.
Какъв съвет ще дадете на хората?
Дръжте сърцето си отворено. В обществото днес е изключително лесно да станем цинични и да го затворим за останалите. Може би някой ви е предал, може би някой ви е наранил и вие затваряте сърцето си към всички. Когато ви разочарова мъж, вие спирате да вярвате в мъжете като цяло. Или сте имали мечта – опитали сте се да я сбъднете, но сте се провалили и спирате да мечтаете завинаги. Съветът ми е, че винаги си заслужава да държим сърцата си отворени.
Над какво работите в момента?
В Италия книгата ми "Силата на жените" вече излезе и в момента работя с много женски групи. Давам им сила. Защото мечтата ми е да видя повече жени в политиката, в икономическата сфера, повече управителки на големи компании. Защото смятам, че ако повече жени управляват света, той ще бъде по-добър.
Също така се занимавам и с кампании в помощ на животните, защото ги обичам. Смятам, че ги третираме като обекти, но те не са – те са живи същества. Това също е нещо, в което бих искала да видя промяна.
