На 19 юни 1623 година е роден Блез Паскал, завещал не само своите изобретения и открития, но и едно дълбоко разбиране за същността на човека. В семейството си Паскал получава първоначалните си познания по математика и философия от своя баща Етиен Паскал, високо ерудиран юрист - съветник при кралския двор. В тези науки Блез Паскал напредва толкова бързо, че си спечелва репутацията на дете-чудо. На 16 години издава знаменитото "Есе за коничните сечения" (Essai pour les coniques), в което е развита наречената по-късно на негово име "теорема на Паскал". Пише и трактатите "За равновесието на течностите" и "За теглото на въздуха".

Още през 1642 г. Паскал конструира изчислителна машина за две аритметични операции. Той се приема за конструктор на първия цифров калкулатор. Самият термин "комбинаторика" е въведен именно от Паскал.

Паскал прегръща идеите на Корнелий Янсен, че само Божествената благодат може да спаси човека, стига той самият да достигне до нея и става техен ревностен последовател и проповедник. Не след дълго полага монашески обет, а междувременно продължава задълбочените си занимания в областта на математиката и физиката. В края на живота си (умира на 39 години  на 16.8.1662г.) той написва своите християнски апологетски възгледи в знаменитите "Мисли". В тях  Паскал дава едно доста популярно впоследствие геометрично определение на Бога-Вселена: "Безкрайна невъобразима сфера, чийто център е навсякъде, а окръжността – никъде".

Паскал не пише чисто художествена проза. Литературното му наследство се състои основно във влиянието, което той оказва на бъдещите писатели – и като стил, и като мисъл – Франсоа Ларошфуко, Морис Лафайет, Сьорен Киркегор, Фьодор Достоевски, Хорхе Луис Борхес.

Истинският образ на човека той открива в неговата нравственост: „Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива. Защото то съзнава, че умира и че вселената е по-силна от него, докато тя няма никаква представа за това. Той ще иска да се извиси над човешките си измерения, а в крайна сметка е само човек, тоест годен за малко и за много, за всичко и за нищо: нито ангел, нито звяр, а човек.”