Още повече, че ако имате моите пристрастия към джаз и соул музиката, ако обичате онова кадифено звучене на R&B ритъма… то Криста е вашият човек.
Имах една безсънна нощ с нея.
...точно преди да се чуе първия й сингъл "Това, което искаш" и малко след като бе представена като първото откриетие на лейбъла на Мария - "Стерео стая".
Без да искам попаднах на нейно изпълнение някъде по ТВ каналите.
Не беше изпълнение, беше страст. Отдаване. Огромен глас. Любов. Не я познавах, но прекрасно знаех коя е Мария Илиева, която с насълзени очи слушаше своето откритие и гордост.
И я харесах първично, усетих, че в това момиче има много. Повече, отколкото сме виждали на младата българска сцена през последните десет години. Поне.
От тогава не пропускам да чуя, прочета и видя всичко, свързано с нея. За това я поканихме и при нас.
Предстоят й много неща: втори сингъл, дебютен албум, мечтани пътувания. Криста е съвсем готова за всичко това и за мястото си в новата българска музика.
Все повече хора те познават. Какво всъщност искаш те да знаят за теб?
Аз съм Криста, родена съм в Плевен. Там живеех и до завършване на средното си образование, което беше специалност „народно пеене”. Майка ми е народно певица.
Израснах в музикантска среда, отраснала съм в такава атмосфера. Винаги съм усещала, че искам да се занимавам с някакъв вид изкуство – било то пеене или рисуване, или танци, или актьорство… Сцената е било нещото, което ме е насочило.
А защо народно пеене?
Тогава ми харесваше. Аз наистина обичам фолклора, най-вече автентичния фолклор. Все пак съм пораснала сред такива хора, такава музика…
Майка ми ме е взимала с нея на работа с ансамбъла, винаги ми е било супер интересно да се запозная с певиците, целият хор… пеят обработки на всякакви народни песни. След това тичам някъде при танцьорите, костюмите…
Като на всяко едно малко момиченце – ми беше много интересно. Така реших да се занимавам с народно пеене. И го завърших, но… последната или предпоследната година, в 11 клас, осъзнах, че народното пеене не е това, което ми е на сърцето.
И реших да се занимавам с поп и джаз пеене. Тогава разбрах, че има такава специалност в София, поинтересувах се малко повече, тръгнах на уроци. Тогава се вдъхнових от изпълнители като Дестини’с чайлд, Бионсе, Алиша Кийс… И така, влязох в Консерваторията.
Чувала съм, че за да те приемат там е нужен много труд и никак не е лесно. На теб какво ти помогна да успееш?
Ходих на уроци при доц. Стефка Уникян и тя повярва в мен, защото наистина не е лесно да усетиш, да прецениш, да овладееш разликата между народното и джаз пеенето… Ето ме сега, миналата година завърших Консерваторията.
И последната година преди да завърша – разбрах за лейбъла, за конкурса на Мария.
Разкажи за срещата си с Мария Илиева, какво представляваше самият кастинг?
Кастингът беше в два етапа – първият етап пратих демо запис, биография, снимки… а след това бяхме отсяти 10 от 180 човека и трябваше да пеем на живо, пред жури.
В журито тогава бяха Мария Илиева, Жоро Янев, Живко Петров… все хора, към които имам страхотен респект и им се възхищавам.
Ти какви песни подбра?
Пях две песни на Алиша Кийс – If I ain’t got you – това ми е любимата песен, и Never felt this way, на която си акомпанирах сама и си пеех… винаги ми е била много любима, още от когато я чух за първи път.
Помня, че тогава бях още в Плевен, извадих си текста и с удоволствие си е пеех… Много е важно да пееш това, което ти харесва. Аз имам голям късмет в това отношение.
Накъде ти се иска да вървиш от тук нататък?
Боря се за това да съм на сцената, да пея музиката, която харесвам и обичам и това да се харесва на хората.
Мислиш ли, че в България има сцена за музиката, която правиш?
Мисля, да. Начинът, по който се представят нещата е много важен.
Според мен много малко хора разбират и усещат точно тази музика…
Предпочитам да правя музика само за тези, които наистина носят това в душата си. Тогава е истинско. Това ме прави щастлива.
Какво друго освен музиката…
Много неща. Имам много приятели около мен, които ме подкрепят… родителите ми, близки мои. Хубавото време ме кара да се чувствам много добре.
А, в България ли искаш да живееш занапред?
В София се чувствам страхотно, харесва ми тази по-динамична среда, този начин на живот – така се чувствам по-жива, по-активна.
Би ли живяла на друго място?
Да, бих… не съм се замисляла точно за живеене, но искам да посетя много места. Обичам да пътувам, различните култури, любопитни са ми… Бих искала да посетя места като Индия, Китай, Япония, Америка, Франция… ако мога навсякъде да бъда…
А какво ти отнема музиката?
Не бих казала, че ми отнема нещо. В момента, в който реших да направя тази сериозна крачка – аз знаех, че това ще ми коства много неща – като свободно време най-вече.
Човек в живота си се среща с много неща, много от които го правят щастлив, други – не. Но всяко едно от тях има своята цена, така или иначе…
Усети ли вече по-засилен интерес към себе си? От страна на мъжкото съсловие, например...?
Да, интерес винаги ще има, предполагам... Но в момента този въпрос е малко по-назад. Най-важното, което ме интересува и заема цялото ми време е предстоящият ми албум. Работя по дебютния си албум, който трябва да излезе тази година.
Също така с настъпването на пролетта ще излезе и вторият ми сингъл. Песента е написана от Мага и интересното е, че той се завръща на сцената с това парче – освен, че песента е негово дело, той се снима и в клипа към нея. Това ще бъде неговото второ участие в клип – първото е в клипа към „Лунен сън” на Мария.
Разкажи повече за парчето?
То е още в работен вариант, няма си име… а и мисля, че не е хубаво да издаваме все още подробности около него
За албума ти ще разкажеш ли?
Имаме един общ проект с Боян, а всъщност той е и мой музикален продуцент. Работи изцяло върху концепцията на албума, концепцията му...
Защо точно Боян?
Работата с него е много вдъхновяваща. Много се уча от него и е много приятно… Както казах преди малко – хората с вкус и усещане към музика са истински ценни. Когато говорим на един и същ език – много добре се разбираме и стават по-лесно.
Коя за теб е Мария Илиева?
За нея могат да се кажат толкова много неща… Мария... Мария е човек, който много ми е дал, много ме е вдъхновявал и ме вдъхновява и сега.
Още преди да се запозная с нея, винаги съм й се възхищавала – как пее, как се облича, как се държи на сцената, как говори… и начинът, по който се изразява. Тя сякаш дарява всички с много щастие. Общо взето – до където се докосне тя, всички разцъфтява. Чувствам се страхотно с този нов екип, с който работя. Това е голям късмет…
..и талант
Да, но да споделиш и да дариш някого с него е въпрос на много неща – на късмет, преди всичко. Това е любов, истински обогатяващо…
Коя е думата, с която би описала себе си?
Позитивизъм.