Слънчева, мила и позитивна. Тя е Десислава Петкова. Наричат я Sun Dessi. И наистина, докато разговаряме, цялата сияе с приветливост и очарование, а усмивката й нито за миг не слиза от лицето й.
Деси е завършила френската гимназия, след което е приета в специалността политически науки на френски. Печели стипендия "Еразъм” и заминава за Дижон, Франция. Там обаче тя прекъсва следването си и решава изцяло да се посвети на голямата си страст – барабаните. Явно, няма нищо случайно. Понякога човек се захваща с нещо, което не му е чак толкова присърце, за да осъзнае, че другаде е неговото призвание. Звуците на музикални инструмени, долитащи от сградата на филиал към Консерваторията, покрай който Деси ежедневно минавала на път към университета, оказали изключително въздействие върху чувствителния й натюрел. Дотолкова, че тя твърдо взела решение да се посвети на... музиката. В момента Деси успешно съвместява изявите си в рок групи с преподавателската дейност. От горе на всичко работи и като преводач от френски. Голямата й любов обаче си остават барабаните.
Деси, от кога свириш на ударни?
Искаше ми се много да уча във Франция, но за жалост обучението там се оказа твърде скъпо. Просто си стегнах багажа и се прибрах в България. Вече знаех със сигурност какво искам. Именно да реализирам тийнейджърската си мечта – барабаните. Така, вече 10 години свиря на ударни.
Защо точно барабани?
Винаги съм била бунтар по душа. Много събития в живота са предизвиквали и продължават да предизвикват в мен чувство на негодувание. А барабаните са и начин да изкажеш болката си, да изявиш бунта си. Пък и това е инструмент, нетипичен за жена. А аз обичам предизвикателствата.
Участваш в американски онлайн конкурс, отворен за барабанистки от цял свят?
Точно така. Конкурсът се казва Hit Like a Girl и аз съм единствената участничка от България в него. Идеята е първите 15 видео клипчета, събрали най-много гласове от публиката, да бъдат представени пред жури от професионални барабанистки - едни от най-добрите в света, които ще отсъдят коя е най-добрата. Сред тях е и една от моите идолки Sheila E.
Наградата е комплект барабани, чинели, палки, цялото оборудване. Но не това е най-важното за мен, разбира се. Важна е идеята, тръпката, забавлението. Човек трябва да е активен, да прави това, което му харесва, да опитва, важно е да не се предава, а да продължава напред. По-добре е да правиш нещо, отколкото да чакаш. Иначе нищо няма да се случи. Пък и за да получиш, трябва да дадеш.
В момента си част от една изключително интересна група, сформирана само от жени. А името й е красноречиво: d. vine – женствено, опияняващо, божествено. Разкажи ни малко повече за нея?
Групата съществува от две години. Състои се от 5 момичета. Имаме си и гост – саксофонистка, която обаче има концерти извън страната, но винаги се присъединява към нас, когато си идва в България. Идеята ни е да се забавляваме. Няма никакво напрежение между нас, сработваме се страхотно. Въпреки че аз самата съм си тотална рокаджийка, като цяло свирим по-лека, нежна музика, кавъри на световно известни поп и рок парчета.
Тук е мястото да те попитам и за още една група, в която свириш – Ego Draft, в която жената си единствено ти?
Да. Там действително се чувствам в свои води. С тях балансирам. Свирим по-хард музика. Изявявам се и като бек-вокалист (смее се). Имаме и авторски парчета. И тук имам шанса да работя с изключителни музиканти и личности.
Любимите ти стилове
Любимите ми са: Алтернатив рок, нео метъл, джаз, дръм анд бейс,електронна и поп музика, фънк, хип хоп...
Барабанистите – идоли за теб?
Jojo Mayer, Johnny Rabb, Chad Smith, David Garibaldi, Dennis Chambers, Steve Gadd, Bernard Purdie, Tony Williams и т.н. Черпя вдъхновение и от барабанистки като Sheila E, Hanna, Kim, Susie, Dawn and Jess.
Какво те вдъхновява?
Вдъхновяват ме одухотворените хора. Тези, с които имаш какво да си кажеш, да споделиш, да научиш. Много обичам да наблюдавам хората. Всеки човек притежава нещо уникално, нещо свое си, нещо красиво и витално. Понякога ме вдъхновява тъгата. Друг път – радостта. Вдъхновява ме и слънцето.
Какви книги обичаш да четеш?
Обичам френската класика. А и това е нормално, имайки предвид, че съм учила цял живот френски. Обожавам Виктор Юго, а "Човекът, който се смее” е любимият ми роман.
Любима сентенция или фраза?
"Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!"
Вярваш ли в чудеса?
ДА! Ние, хората и вселената сме едно чудо. От една страна всички сме свързани и сме едно цяло – като природа, същества, енергия, нужди; а от друга – всички сме различни, индивидуални, всеки вижда света през собствената си призма. Милиарди хора с лица, тела и умове – неповторими! Аз много обичам да срещам най-разнообразни хора и да си говоря с тях, да обменяме информация, защото с всеки е различно и благодарение на различните хора се раждат най-неочаквани и нови идеи, вдъхновения, които можеш да реализираш на дела и така прогресираш. Ние, хората сме чудни. Светът, природата, цялата вселената са чудеса и аз много ги обичам и се съобразявам с тях.
Естествено, винаги гледам от позитивната страна, защото се случват и тъжни неща, неща които не ни харесват. Опитвам да се съсредоточа върху това, което ми е приятно и което ме вдъхновява, да оптимизирам собствената си енергия за позитивни цели и креативност. Не се оставям низки емоции да ме завладеят. Хубаво би било повече хора да се осъзнават и да се уловят преди низките емоции да са уловили тях.
Твоята формула за щастие?
Формулата ми за щастие е: Да правя това, което обичам, следвайки пътя, който чувствам за свой. Да използвам сърцето си за коректив и да се съобразявам с него. Да прощавам лесно и бързо. Да не гледам другите какво правят, а да гледам себе си и да правя това, което считам, че трябва аз да правя. Общо взето: да уважавам и обичам себе си, за да може моето аз спокойно и пълноценно да се изрази.
Имаш ли си любимо местенце, където се зареждаш с нови сили?
Любимо местенце ми е моето легло. Много си го обичам. Друго любимо местенце, което открих последното лято е.са скалите на Ахтопол и еко-пътеката между Ахтопол и Синеморец. Най-невероятното и райско кътче, което съм виждала на Черно море. Райско е, защото все още не е урбанизирано, така че най-добре е да не му се прави реклама. Това място зарежда с много енергия. Цяла зима си мечтая да се върна там. Нямам търпение да стане малко по-топло и първото място, където ще отида ще е точно там.
Какво те разгневява?
Разгневява ме несправедливостта. Когато дадена ситуация зависи от решението на някой човек, който действа според интереси. И на мен ми се е случвало да бъда поставена в неподходящо положение от някого, от когото зависи работата ми. Правиш го, защото ти се налага заради работата, но не ти харесва и гневът се трупа в теб. И в един момент ще си го изкараш на яве и тогава да му мислят "важните персони", (смее се), които пък също зависят от нас. Несправедливостта във всичките й измерения много ме разгневява. Аз не се съгласявам и постоянно съм в бунт срещу несправедливостите.
Нещата, които те усмихват?
Усмихва ме любовта, искреността, смеха, спонтанните смешки, децата, животните – чистосърдечните същества. Непринудените закачки с хората, когато нищо не очакваш от тях и те нищо не очакват от теб, тогава е най-щастливо и пълноценно. Обожавам всички човешки радости, много им се радвам и им се отдавам.
Човешко качество, което те удивлява или личности, на които се възхищаваш?
Възхищавам се на човешкото качество на майките да са майки. Възхищавам се на моята майка. Аз още не съм станала майка, но като наблюдател и като едно щастливо момиче, което се радва на любовта и загрижеността на майка си мисля, че това е невероятно качество, дарено от природата на жените. Според мен най-висшето човешко качество принадлежи на жените – и то е да са майки. Да даваш всичко от себе си, да правиш всичко, за да се посветиш на това твоето дете да се развива, да надскочиш себе си, за да отгледаш друго същество – смятам, че това е божествено качество, за което думите не са достатъчни.
Страните, които искаш да посетиш?
Много искам да посетя Бразилия и цяла Южна Америка Там е невероятен извор на музика, различна от тук. Искам да се срещна с местни хора, които свирят местна музика – самба, боса-нова, клаве, самба-реге или само реге (смее се). Съвсем по друг начин стоят нещата там и аз искам да разширя кръгозора си. Много искам да се разходя из Южна Америка и да взема уроци от местните хора.
Искам да отида и в Ню Йорк, искам отново да гледам на живо моят любим барабанист Jojo Mayer и групата му Nerve. Искам да срещна изобилието от музика в ню йоркските клубове, да слушам джаз, ритъм енд блус, соул, рап, хип-хоп, нео-метъл. Америка е страхотна страна точно заради това изабилие, разнообразие и смесица от култури. Обещала съм си да отида и в Северна, и в Южна Америка.
Какво мислиш за акустичния проект на Дони, Коцето Калки, Славчо Николов и Венко Поромански да възродят култа към великите Бийтълс?
Струва ми се напълно нормално да се направи трибют на групата, повлияла и открехнала вратите на съвременната рок музика. Ако не бяха Бийтълс, музиката днес нямаше да е такава, каквато е.
Често се правят трибюти на по-съвременни или не толкова съвременни, но все пак по-млади групи от Бийтълс, защото са по-близки до сегашните предпочитания, имат по-силно изразена агресия, бунтарство, енергия. Но всъщност Бийтълс и Елвис са едни от най-влиятелните артисти, които правят стъпката напред, след която световната рок музика се насочва. А и Бийтълс е група с невероятен енергиен заряд, от която всеки музикант се учи и взима пример и вдъхновение. Мисля, че публиката страшно много ще се радва да слуша хитовете на тази група. Това е много добра идея на тези перфектни музиканти, сред които е и барабанистът Венко Поромански – мой преподавател и рецензент на дипломната ми работа – моите почитания към него. Той ми служи за пример, наред и с моя личен преподавател Цветан Георгиев.
Музиката за теб е...
... част от мен и моето изразно средство, така както за някои думите са изразно средство. Аз имам много силно емоционален вътрешен свят и чрез музиката изразявам себе си. Не съм почитателка на многословието и приказките, а и често не вярвам на думи, защото се използват много безразборно. Но с музиката не можеш да излъжеш. Тя се чувства, влияе директно, защото излиза от душата, от човека, който я изпълнява. Музиката е магия. Може да те накара да затанцуваш, да се разплачеш, да се вдъхновиш, да ти се прииска да е лято и да си на плажа, да се натъжиш, да се бунтуваш. Представяш ли си колко убедително трябва да говориш, за да накараш някого да почувства една от тези емоции. А една мелодия докосва директно сърцето и няма нужда от думи. Тя може да управлява поведението на хората. Затова ние, музикантите сме много щастливи хора, защото умеем да докосваме сърцата, да влияем на масите, да ги караме всички да танцуват и да се радват, и в същото време те да ни отвръщат с много енергия, която да ни зарежда за още и още (усмихва се). Затова и парите в тази професия изобщо не са управляващият фактор. Ако го можеш, си го можеш със или без пари; ако не го можеш, колкото и пари да вложиш за скъп външен вид, скъпи инструменти и сцена, няма да се получи.
Е, това е Деси, Sun Dessi. Изключителен музикант. Едно мило момиче, влюбено в живота и природата. Слънчево дете с бунтарско, но благородно сърце. Луд мечтател, който знае какво иска и как да го постигне.
