Вече май не остана голяма книжарница без секция „Приложна психология“. Всъщност това наименование е съвсем условно, тъй като по рафтовете, които обединява, могат да се срещнат какви ли не издания – всевъзможни житейски пътеводители, като започнем от източни мъдрости за повдигане на самочувствието и стигнем до дребни хитрости за успех в кариерата, перла в короната на капиталистическата илюзия за неограничените възможности.
Който и да е бил първият, напипал златната жилка на промоционалните психологически консултации на цената на една книга, със сигурност е бил истински гений. Освен това формулата не е кой знае колко сложна: самотните учиш как да изградят пълноценна връзка със себе си, безработните успокояваш с индийска философия, че парите са просто хартийки, които не бива да контролират живота ни, на други пък откриваш пътя от вегетарианство към душевен мир. А на тези, които по някаква причина не успяват да променят живота си с твоите произведения, казваш с блага наставническа усмивка нещо от порядъка на:
„Раят е вътре в теб и ако все още не си го намерил,
значи не търсиш достатъчно усърдно.“
Ето, за има-няма две минути вече сме нахвърляли схемата на бъдещия ни бестселър. Няма нужда обаче да си голям маркетингов специалист, за да си дадеш сметка, че успешният продукт трябва преди всичко да бъде купен. Тук стигаме до опаковката, която при книгите се явява в качеството на добро художествено оформление и атрактивно заглавие. Корицата трябва задължително да бъде меланхолично-романтична, може би с лек намек за светлина в тунела: ангели, бодхисатви, птици (най-добре гълъби), самотна, но красива девойка, обхванала коленете си с ръце, загледана в далечината – колкото по-мило, толкова по-добре. Що се отнася до заглавието, то трябва да е максимално ясно, без никакви мистериозни метафори – в противен случай ограничавате потенциалната си читателска аудитория до хора, завършили поне бакалавърска степен. Не се тревожете, че ще прозвучи клиширано, дори се стремете към това.
Получавате бонус точки, ако формулирате темата като въпрос. Бих ви дала няколко произволни идеи, но се притеснявам, че ще нацеля вече съществуващи заглавия.
Име на книга, което моментално приковава погледа на един значителен процент от представителите на нежния пол например е: „Как да живеем със съпрузите си“ (How to Live With Your Husband, 1997, няма българско издание – бел. авт.) на англичанката Мери Килън. Всъщност историите в този сборник са доста шеговити, типично в стила на добрата стара британска хумористична школа. Но да ви кажа, че съм си я купила (пък и не само аз) заради ведрите шегички а ла П. Дж. Удхаус, ще е все едно 15-годишният ви син да ви убеждава, че си е купил еротично списание, за да се подготви за контролното по биология.
Дали преди да попадна на тази книга съм се замисляла по въпроса в заглавието? Едва ли. Но някак си изведнъж реших, че може би ще ми се даде отговор. Тъкмо там се крие и тайната на многомилионните тиражи в световен мащаб на подобна литература. Не казвам, че
във всеки от нас живее по един Фауст, готов да продаде душата си
за знания, но трябва да признаем, че изкушението да научиш за себе си и за живота си нещо, което дори не ти е минавало през ума, никак не е за подценяване.
Няма как да завършим темата за книгите по „душелечение“, без да сме споменали корифея на жанра – Хорхе Букай. Практикуващ психотерапевт, специализирал гещалттерапия, той започва да пише през 80-те, а в последните години доби небивала популярност. Голяма част от книгите му вече са преведени и на български. Историите на Хорхе Букай в по-голямата си част са интересни (в най-лошия случай – очарователно-банални), добре интерпретирани притчи, събирани от най-различни световни култури и митологии. Има нещо обаче, което те спира да извадиш тази книга в кафенето и да си почетеш... „Известният аржентински писател и психотерапевт...“, гласи текстът на корицата. И после върви обяснявай на подозрително повдигнатите вежди наоколо, че нищо ти няма!
