Хъкълбери Фин може да открие достоен противник в лицето на четиринайсетгодишната Мати Рос. За пръв път на български се появява любимият на поколения американци и вдъхновил едноименните екранизации на Хенри Хатауей (1969) и на братята Коен ("Непреклонните", 2010) роман "Желязна хватка" от Чарлс Портис.
След като разбойникът Том Чейни убива баща ѝ, решителната Мати Рос тръгва по следите му в индианските земи, откъдето неопитните рядко се връщат живи. Но Мати съвсем не е глупава и знае, че ще ѝ е нужна помощ, за да премине през враждебната територия. Тя наема за водач коравия следотърсач Когбърн, по прякор Петела – пияница и безсърдечен ловец на глави, чието дуло не пропуска целта. Към странния дует се присъединява и тексаски рейнджър на име Лабийф, който има собствени причини да търси Чейни. По всичко личи, че по тези земи не ги очаква нищо добро, но малко прегради могат да устоят пред добрите стари закони на отмъщението в Дивия запад.
Забавен и същевременно майсторски написан, този шеметен уестърн в духа на "Дивото зове" и "Винету" ще ви пренесе в дебрите на Арканзас и ще ви докаже, че едно четиринайсетгодишно момиче може да има "Желязна хватка" и инат за трима.
Но кой би предположил?
"Бях едва на четиринайсетгодишна възраст, когато един страхливец на име Том Чейни застреля баща ми във Форт Смит, щата Арканзас, като му отне живота, коня и 150 долара в брой, плюс две кюлчета калифорнийско злато, които носеше в пояса си.
Ето как стана."
Прочетете откъс от "Желязна хватка" от Чарлс Портис, която излиза от издателство "Сиела".
Двамата залагаха пари на изхода от играта и Петела не печелеше. Продължих да го подканвам, но той само ми казваше „Още една игра и тръгваме“, и аз скоро заспах с глава на масата. По-късно вечерта той ме разтърси, за да ме събуди.
– Събуди се – повтаряше той. – Събуди се, сестричке.
– Какво има? – попитах аз.
Беше пиян и си играеше с револвера на татко. Посочи ми нещо на пода до завесата, която разделяше стаята от магазина. Погледнах и видях един голям сив плъх. Седеше свит на пода, с отпусната зад себе си опашка, и ядеше зърното, което се беше изсипало през дупката в един чувал. Стреснах се, но Петела затисна устата ми с ръката си, която миришеше на тютюн, стисна ме за бузите и ме задържа на мястото ми.
– Не мърдай – каза той.
Огледах се за Ли и предположих, че сигурно е отишъл да си легне. Петела каза:
– Ще пробвам по новия начин. Гледай сега.
Той се приведе напред и тихо заговори на плъха, като му каза:
– Разполагам със съдебна заповед, според която незабавно трябва да спреш да ядеш зърното на господин Чен Ли. Съдебна заповед за плъх. По закона за плъховете.
Той ме погледна и попита:
– Спря ли вече?
Не отговорих. Никога не съм си губила времето да насърчавам пияници и фукльовци.
– Според мен не е спрял – каза той.
Държеше револвера на татко отпуснат до лявото си бедро и стреля два пъти, без да се прицелва. Шумът от изстрела изпълни малката стая с такава сила, че завесите подскочиха. Ушите ми писнаха. Имаше голямо количество пушек.
Ли се изправи на своя нар и каза:
– Стреля се навън.
– Имах съдебни дела – обясни Петела.
Онзи плъх не приличаше на нищо. Отидох да го вдигна за опашката и го изхвърлих през задния вход, така че да го изяде Стърлинг, който по принцип трябваше да го е надушил и да го е ликвидирал.
После казах на Петела:
– Недей да стреляш повече с този револвер. Нямам с какво да го заредя.
– Дори да имаше, ти не можеш – отговори той.
– Мога – казах аз.
