Килиан Жорнет е име, което за кратко се издигна като самостоятелен връх по всички писти на екстремното бягане. В "Тичай или умри" талантливият атлет ни повежда по скритите пътеки на собственото си съзнание. Младият каталунец придава нов смисъл на автобиографичния жанр: километрите и титлите са без значение, това е едно живо четиво, продължителна медитация, кинематография на вътрешния поглед. Вече не сме публиката на Килиан, превръщаме се в него, усещаме болката му, непоносимата болка и непреклонното желание да превъзмогне ограниченията на ума и физиологията. Как свръхбегачът успява да събере силите си там, където мнозина биха се отказали? И защо победата не означава да прекрачиш финиша?
Прекосяваме величествените Пиренеи, потапяме се в мъчителната обиколка около езерото Тахо, изживяваме болезнената битка на славните "Западни щати" и се задъхваме по пътя на едно рекордно преодоляване на Килиманджаро. "Тичай или умри" разголва един свръхчовек до неговата напълно човешка същност. Той няма имунитет срещу болката, мускулите му се схващат, умът му го съблазнява да се откаже, но това, което Килиан притежава в изключителни дози, е необикновената жажда за себенадрастване. За да преодолее монотонния пейзаж, повтарящите се движения, за да държи очите си отворени в продължение на изнурителните часове, Килиан си представя, че е индианец, който носи важно съобщение на съседно племе, че е беглец, който тича за живота си, или пък рицар в Средновековието. Това са неговите малки трикове, защото отказът не е вариант, трябва да продължаваш дори когато не можеш, дори когато тялото ти се съпротивлява, дори когато съзнанието започне да те предава. "Тайната не е в краката ти, а в силата на ума."
За Килиан:
Килиан Жорнет е световен шампион по бягане на свръхдълги разстояния и ски алпинизъм от Каталуния, Испания. Роден е през 1987 г. и е израсъл в сянката на Испанските Пиренеи. На петгодишна възраст вече е покорил най-високия връх в Пиренеите – Ането. Има многобройни постижения в бягането на свръхдълги разстояния. Жорнет е четирикратен носител на Европейската купа по вертикално бягане и трикратен шампион на извънредно тежкото състезание "Монблан", а през 2011 г. печели най-старото състезание на 100 мили в света – "Западни щати", провеждано в Сиера Невада, Калифорния. Поставял е рекорди по бързо изкачване в планини по цял свят, в това число и Килиманджаро. В момента работи по дългосрочен проект, наречен "Върховете на моя живот", който съчетава ски алпинизъм и бягане. С него Килиан Жорнет цели да постави рекорди по бързо изкачване и слизане на едни от най-високите върхове в света – Аконкагуа, Денали и Еверест.
Прочетете откъс от книгата>>>
МАНИФЕСТ НА СЪСТЕЗАТЕЛЯ
Целувай или убивай. Besa o mata. Целуни славата или умри, докато се домогваш до нея. Поражението е смърт; победата е живот. Борбата решава победата и определя победителя. Колко пъти си плакал от гняв и болка? Колко пъти си губил паметта, гласа и здравия си разум от изтощение? И колко пъти в подобно състояние си възкликвал, усмихвайки се широко: „Последен етап! Още два часа! Давай, напред и нагоре! Болката е само в главата ти. Овладей я, разруши я, елиминирай я и продължавай напред. Накарай съперниците си да страдат. Унищожи ги“. Аз съм себичен човек. Спортът е себичен, защото трябва да си себичен, за да можеш да се бориш, докато страдаш, да обичаш самотата и ада. Спираш, кашляш, студено ти е, не си усещаш краката, лошо ти е, повръщаш, боли те глава, порязваш се, кървиш… Можеш ли да си представиш нещо по-хубаво?
Тайната не е в краката ти, а в силата на ума. Имаш нужда да тичаш, докато навън вали дъжд или сняг, духа вятър, светкавици палят дърветата, покрай които минаваш, снежинки или късчета лед шибат краката и тялото ти в бурята и те карат да плачеш, и за да продължиш да тичаш, трябва да изтриеш сълзите си, така че да виждаш камъните, скалите и небето. Силата на ума, това е да кажеш „не“ на купоните, на добрите оценки, на хубавите момичета, на меката постеля. Да вложиш душата си в тичането, да излезеш в дъжда, когато ходилата ти кървят от порязванията, да се подхлъзваш в калта и да падаш на земята, да се изправяш отново и да продължаваш нагоре по склона, докато краката ти не извикат „Стига!“ и не те изоставят в бурята сред самотните върхове, където те очаква смъртта.
Клинът ти е подгизнал от снега, а вятърът те шиба в лицето и замразява потта ти. Усещаш напрежението в краката си, тежестта на тялото се стоварва върху пръстите на краката ти; това напрежение може да разтърси скали, да разруши планети и да помести континенти. Краката се плъзгат във въздуха като орлови криле или тичат по-бързо от гепард. Спускаш се надолу по хълма, губиш равновесие по снега и калта, преди да хукнеш отново, и изведнъж си свободен да полетиш, да крещиш в сърцето на планината, където твои изповедници са само най-смелите гризачи и птици, скрити в гнездата си под скалите. Само те знаят тайните и страховете ти. Защото поражението е смърт. Не бива да умираш, преди да дадеш всичко от себе си, преди да се разплачеш от болката в раните си. Не можеш да се предадеш. Трябва да продължиш да се бориш до смърт. Защото славата е най-великото нещо и ти можеш или да се докоснеш до нея, или да се предадеш. Не може да не се бориш, да не страдаш, да не умираш… Сега му е времето да страдаш, да се бориш, да побеждаваш. Целувай или убивай.
Всяка сутрин, преди да изляза за тренировка, четях този текст, окачен на вратата на един стар апартамент.
1. Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?
– Когато порасна, искам да броя езера. Искам да стана брояч на езера!
Учителката, която записваше мечтаните професии на черната дъска, се обърна и впери поглед в мен.
– Точно така, брояч на езера. Но не искам просто да ги броя. Искам да се разхождам в планината и когато открия езеро, да измервам дълбочината му с помощта на камък, вързан на въже. Искам да измервам също дължината и ширината му. Искам да търся в него риби, жаби и попови лъжички. И да проверявам дали водата е чиста, или не.
Учителката ме гледаше с още по-голямо изумление, защото това не е работата, за която повечето петгодишни мечтаят. Аз обаче бях твърдо решен. Това щеше да бъде моята съдба.
Откакто се помня, се връщам от всяко изкачване и от всеки излет поне с един камък от върха или от най-високата точка, до която сме стигнали – традиция, която спазвам и до днес. Събрал съм камъни от всякакъв цвят и вид: вулканични камъни от Килиманджаро и Гароча, гранит от Алпите и Пиренеите, охра от Мароко и Кападокия, лазурит от връх Ерджиес, шисти от Серо ел Плата … Мисля си, че сигурно ми е било писано да стана геолог или географ, да откривам тайните на Земята, като търся камъни на всеки връх и във всяка пещера, да изследвам пейзажите й и да разгадавам как са могли да се появят такива сложни обекти като планинските вериги с техните върхове, долини и езера, отлично сработени като чаркове на швейцарски часовник, над чиято сила и ритъм няма власт никой, дори и най-силният човек.
Мисля, че онзи случай беше от малкото, когато съм заявявал „Искам да бъда“. Винаги съм предпочитал да казвам „Ще се опитам“. От дете съм срамежлив и винаги съм мислил, че е най-добре човек да изчака и че накрая нещата ще се подредят. И накрая те наистина се подредиха.
"Тичай или умри",
издателство "Вакон", Цена: 17 лева
