Актрисата Таня Кожухарова, която е имала щастието да се докосне до звезди като Ерик Робъртс, „изостави” за няколко години професията си заради майчинството. Сега обаче активно се завръща към актьорския занаят. С колежката си Ива Панева вече представиха пред публика спектакъла си „Щастие за двама”. През януари отново ще го играят в независимото културно „Пространство Свят” в столицата, а напролет се готвят за ново представление, което ще поставят заедно с колежката им Маргарита Хлебарова.
Таня Кожухарова поглежда десетина години назад в кариерата си и признава защо е приела да стане водеща на „Без дрехи” – шоуто по bTV, което забавляваше. Тя споделя и емоциите си от участието си в комедийното предаване „Аламинут”, разказва и за роли на сцената и в киното, където се среща и играе заедно с холивудската звезда Ерик Робъртс.
Таня, колко време не беше играла пред публика?
Три години, може би... Докато бях бременна, играех в два спектакъла в театър „Антон Страшимиров” в Разград – постановката „Два билета за Париж”, както и в представление, което беше скеч-шоу, с колегите от „Аламинут”. И като обявиха пандемията, спряхме, всичко замря, беше ужасно... Но не толкова ужасно за мен (смее се), защото тогава родих и дойде най-голямото щастие за мен! Успях през тези пандемични години да отгледам дъщеря си, разбира се, и с помощта на близки, но бях плътно до нея. Признавам, че ако пътувах и играех на сцена, нямаше да мога да бъда пълноценен родител. Така че, въпреки лошите години, успях, тя попорасна, ходи на детска ясла вече и нещата лека-полека се отвориха, и животът си започна отново.
Навреме ли роди или малко позакъсня с майчинството?
Може и да не съм позакъсняла, защото това си е божа работа... Дария е най-големият дар от Господ за мен и татко й, д-р Илия Полихронов, затова така я кръстихме. Родих я на 42 години и може би дори е по-добре, защото си много по-отговорен на тази възраст. Ако я бях родила на млади години, сигурно щеше да бъде – „детето гледа дете” (смее се)! С много търпение я отгледах, но на това търпение съм се научила именно от позицията на годините.
С какво те радва детето?
С абсолютно всичко... И не само тя, но всяко едно малко дете можеш с часове да стоиш и да го гледаш, защото децата са по-големи артисти от нас. Тя постоянно импровизира, нещо ново се случва... и имам чувство, че това й поведение е неизчерпаем извор на енергия, емоции, на нови неща! Понякога дори като я гледам, ми дава нови идеи за даден персонаж, въобще за работата ми. Не знам какви същества са тези малките деца!
Дойде ли и нов момент на самоосъзнаване в теб с раждането на детето?
Много пъти съм се замисляла и разбрах, че да имаш дете е най-големият смисъл! Като всеки човек имам някакви негативни черти, които не осъзнавам, както всички хора, но с нея ги осъзнах. Спрях да бъда егоист, станах по-грижовен човек... Това същество преобърна целия ми живот, гледам на света по друг начин вече – извисяваш се над нещата, не те вълнуват дребните неща, помъдряваш, правиш много голям скок напред! Мога да кажа, че сега съм най-щастлива в живота си!
Къде ще бъдеш на Нова година и какво си пожелаваш?
Смятам, че тези празници са най-светли, когато си с най-близките си хора! Твърде кратък е животът и искам да си бъда само с тях, за да мога да си споделя радостните мигове. Пожелавам си най-вече здраве и да има повече мигове, в които да се усмихвам. А човек сам си създава щастието и от него самия зависи дали ще е усмихнат. Искам всеки ден да си създавам щастливи мигове и да съм до близките си хора!
Може ли да се каже, че с новия спектакъл „Щастие за двама” приключваш 2022 г., но с него и започваш 2023 година?
Да, така е! Приключвам с много хубави, с положителни емоции, свързани с проекти, които се реализираха тази година и отново ще стартират през 2023 година! „Щастие за двама” е авторски спектакъл – комедиен микс от мои и на Ива Панева текстове, осъществен по наша идея, както и с подкрепата на НФК. Представлението представя актуални женски персонажи в трагико-комична светлина. Героините ни живеят в илюзорен свят, който сами са си изградили и споделят преживяванията си с цел да бъдат разбрани и приети. Кръговратът на илюзиите на персонажите ни Цоцка Бамбинова и Ана Панини се задълбочава до толкова, че всяка една от тях зацикля, предъвква миналото, възхвалява дори отрицателното, в името да се издигне над еднообразното съществуване, както и над не винаги леката реалност. Мечтите на всяка жена могат да я доведат до лудост, но без мечти не може! Това е и водещият мотив на представлението. С Ива „влязохме” в една непринудена, смешна до сълзи комедия, в която всеки може да се разпознае. Ива Панева е и драматург, и режисьор на спектакъла, разбира се, и аз „влязох” с идеи в създаването му, стиковахме се, така че и двете сме изцяло автори. Първото представление на „Щастие за двама” през 2023 г. е на 29 януари в независимото културно „Пространство Свят”.
Какво е твоето послание към зрителите, което отправяш чрез героинята си?
Човек дори и да изпадне в нелепа ситуация, защото не знаеш къде ще те тикне животът и в какъв кръговрат ще те завърти, ти си единственият, който може сам да се измъкне от нея. Трябва или да приемеш случилото се, или да го погледнеш от положителната страна. Или ти си този, който трябва да изиграе и надхитри живота! И тогава Той - животът ти протича по-леко, по-лесно, с едно намигване... Както казва Шекспир: „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори...”
Предстоят ли нови спектакли, над които работиш?
Ива Панева пише нов сценарий за пиеса, която също е по моя идея. Надявам се да го реализираме през пролетта, но този път ще го представим на театрална сцена. Освен Ива Панева, ще участва и Маргарита Хлебарова, която е в „Сатиричния театър” и ми е много близка приятелка. Тя ще има много ключова роля... Мечтата ми е да направим това представление с приятели-актьори и да сме независими, да ни е спокойно на душите, като изиграем това, което винаги сме искали, без някой да ни режисира. Представлението ще е като експеримент, надявам се да се получи! Снимах и за новогодишната програма на БНТ, която ще се излъчи на 2 януари.
Ще те върна назад в годините, за да споделиш защо прие да си лице на предаването „Без дрехи”, което все пак е провокация, за която се изисква смелост, нали?
Провокира ме това, че когато се явих на кастинг, условието беше да мога да пресъздам глупавата блондинка. А един артист трябва да може да изиграе всичко! И влязох в тази роля, и пресъздадох тази прословута блондинка, която всички възприемаха като такава, което пък означава, че добре си изиграх ролята (смее се)!
Какви са емоциите от участието ти в „Аламинут” и запази ли добри отношения с колегите си от предаването?
„Аламинут” беше един прекрасен миг в моя живот, защото там срещнах освен колеги, много добри приятели. Дори не пропускаме да се събираме всяка година по това време! Готино преживяване беше предаването... А и там толкова роли изиграх, защото непрекъснато влизах от образ в образ, което много обогатява артиста, прави го гъвкав. Много го обичахме това предаване и ние, и хората!
Професията срещала ли те е със световни звезди?
Играла съм с Ерик Робъртс, който е брат на Джулия Робъртс. Филмът се казваше „Циклопи” и на екран излезе през 2008-а. Ерик Робъртс беше в ролята на Тиберий, а аз изиграх главната куртизанка. Срещала съм се и с други западни актьори в чужди филми, в които съм участвала. Ерик Робъртс ме впечатли колко земен човек е, дори смущаващ се... Забелязала съм, че тези, които са постигнали големи неща в живота си, наистина са здраво стъпили на земята и комуникацията с тях е лесна, не те карат да се чувстваш зле, по-нисш от тях, напротив...
