През февруари - щем, не щем - всички говорят за любов и вино. Решихме, че е подходящото време да сипем в чашата на душата по няколко влюбени думи.
Започваме с Калин Донков и "Незабрава":
Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любима, ти навярно имаш право:
сърцето свойта участ заслужава.
И някак си привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава -
сърцето този изпит заслужава.
Целувай дълго. Глътката резлива
безсмъртната любов из нас разлива.
Не можеш дълго? Е, до гроб тогава!
Сърцето този празник заслужава.
И някъде пред нас ако просветва
неискрен час и накърнена клетва -
едно солено от сълза възглаве
сърцето свойта горест заслужава.
Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоен ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава...
Калин Донков е поет и публицист. Работил е в БНТ, БНР, както и в мнoго периодични издания – в. "Антени", сп. "Септември"/"Летописи", в. "Континент", сп. "Европа", в. "Епоха". Поезията му е преведена на много езици и му е носила награди. Негови стихове се превръщат в някои от най-хубавите български песни ("Незабрава", "Душа", "Зимна къща").
