Страхувам се, следователно съществувам. Много хора не биха казали това. Само че твърде много хора се страхуват и не живеят щастливо. Плашим се от старостта и от болести, от самотата и загубата на близки хора, от изневери и предателства, от истината и от лъжата. Страхуваме се за работата, децата, апартамента, родителите... Пленени сме отвътре. Доброволно. Като жаби в завираща вода, страховете ни опияняват, омагьосват, вцепеняват. Първата стъпка към преодоляването на тази невидима крепост е признанието. Приемането. Опознаването на вътрешните демони.
Само че как? Няма измислено хапче. Няма копче, което да натиснеш. Всеки тук е сам. Но не и в театралната зала. CAGED (7 септември в пловдивския Дом на културата "Борис Христов") е спектакъл, обединяващ съвременен танц, куклен театър и музика на живо, в който едни и същи персонажи присъстват и наистина, и като копия на самите себе си. Героите отделят огромно количество психологическа енергия, борейки се с “демоните” си, за да материализират нова действителност – на сцената и не само.
Творбата на корейския хореограф Пансън Ким докосва универсална човешка тема. Продукцията е създадена изцяло в Пловдив от екип, събрал ярки имена от театъра и музиката в България с трима уникални корейски танцьори и светлинен дизайнер от Франция. Представяме ви дамите на сцената в спектакъла на основаната в Пловдив GAYA Dance Company – талантливата Джийон Янг, носител на наградата за Танцьор на годината на Корея, и любимата ни куклена актриса и водеща Полина Христова.
Здравейте, момичета и благодарим за това интервю. Нека да започнем отначало. Как започнахте да танцувате/играете в театъра?
Джийон: Танцувам от 6-годишна. Дълга, дълга история... Ако ме питате защо все още продължавам танцувам, ще отговоря така: Защото още обичам танца. Вярвам, че той е мой отделен език, изразно средство. Толкова е просто.
Поли: Първата ми роля в театъра беше като бях на 8 години. Мисля, че тогава душата ми се влюби в това странно красиво пространство и остана там завинаги. Никога не съм имала съмнения с какво ще се занимавам професионално, с изключение на един кратък период, в който даваха "Спешно отделение" по телевизията и реших, че ще ставам мозъчен хирург. Но това беше само за две седмици, така че не се брои.
Защо решихте да участвате в CAGED?
Поли: Когато Асен Асенов, в качеството си на продуцент, ме покани на работна среща, усетих, че нещо много интересно се задава на хоризонта. След това се запознах и с хореографа Пансън Ким, който ме запали с идеите си по темата за собствените ни страхове, на които всички робуваме. Тема, която е много моя на този етап от живота ми. Изобщо не се замислих да приемам ли или не.
Джийон: Бях и продължавам да имам силен интерес към тази тема. Страхът е както нещо много лично, така и обществено състояние в същото време. Той живее в нас чрез различни форми и начини. Ето защо бях любопитна да открия гледната точна на Пансън Ким по този въпрос.
Да се изправим срещу страховете и да ги прогоним далеч.... това е темата на спектакъла. Успявате ли вие да надмогнете вашите собствени страхове? Какво ви помага?
Поли: Страховете ни играят огромна роля в личностното ни развитие. Те са необходимост, каквито са водата или въздухът за тялото ни. Душите ни имат нужда да бъдат заклещени в тях, за да еволюират, да намерят пътя отвъд клетката. За да пораснат. Благодарна съм на собствените си страхове, че извадиха от мен дълбочина и смелост, които не съм предполагала, че притежавам.
Джийон: Да, аз имам много страхове. В онзи момент, когато вземах решение, истински се замислих откъде идват моите страхове. Опитвам се да бъда себе си. Да си задавам въпроси отново и отново. Така общувам със себе си. Не бягайте твърде далеч. Всички идваме с празни ръце на този свят – и с празни ръце си отиваме.
Да обърнем внимание на женската гледна точка. Кой е най-големият страх, който виждате в жените около себе си. И кой е най-трудният за разпознаване?
Джиянг: Предлагам, че това са демоните на съзнанието? Аз най-вече усещам страховете, които произтичат от самото човешко състояние, от човешкото.
Поли: В обществото, в което живеем, страхът отдавна няма пол. Преди всичко, ние сме човеци. Както нуждите ни, така и страховете ни не се делят на мъжки и женски. Ние всички като личности искаме да бъдем обичани, да бъдем свободни, да сме щастливи. Страховете и оковите, в които в последствие сами се заклещваме, са плод на нашите души, които вярвам, че са безполови. Моят начин за справяне със страха си е да му се отдам напълно, да преям с него, да го повърна от себе си и да започна на чисто, както след тежък махмурлук.
На сцената влизате в обувките на един и същи женски персонаж, който се бори с остаряването, самотата и замърсяването на околната среда, с всички онези микроби и зарази навсякъде около нас. Доколко близък е този образ до вас?
Поли: Мисля, че на този въпрос трябва да отговори Джийон, защото тя изнася основната линия на женския персонаж. Аз съм малка част от нейното алтер его. Тя, между другото, е изключителен артист.
Джийон: Аз също имам такива черти. Разбира се, не до толкова налудничави настроения, каквито достига героинята. На базата на историята, която хореографът ми даде, аз измислих нова история от перспективата на персонаж с екстремни мании и крайности.
Какво бихте казали на всички онези смели момичета навън, които са избрали да не живеят в страх?
Поли: Трудно е да измисля нещо, което да не звучи като финални думи на конкурс по красота, но...търсете себе си и дори ако се изгубите, намерете се отново. Не бъдете роби на фалшивото си Аз.
Джийон: Живейте си живота!
