За забавния подход към сериозното родителство и изпитанията пред всяка бъдеща и настояща майка говорят Жюстин Томс и Богдана Трифонова в книгата си "Мисия Мама". След успеха на "Мисия Татко" ИК "Сиела" представя майчинството през погледа на две от най-популярните и обществено ангажирани жени в страната – специалистът по онлайн маркетинг Жюстин и радиоводещата Боги.
"Мисия Мама" разказва за нещата, които изглеждат невъзможни, леко, забавно и искрено. Авторките споделят подробности от личния си опит от самото раждане до отговарянето на трудни въпроси от поотрасналите деца. Това е книга, която си служи с личните преживявания като най-доброто доказателство, че майчинството е мисия, на която жените се отдават с желание и любопитство и в която преборват страховете си ежедневно. Боги и Жюстин предлагат много примери как животът ги е научил да гледат със спокойствие и мъдрост на промените, които настъпват у децата и у самите тях. В "Мисия Мама" намира специално място и глава, посветена на развлечението на татковците, както и такава, която обхваща интервюта с популярни българки (Маги Малеева, Стефания Колева, Меги и Нели от предаването "Търси се", Мария Касимова – Моасе и др.) и техните родителски преживявания. Корицата и чудесните илюстрации в книгата са дело на художника Дамян Дамянов, който превърна мисията на авторите в още по-забавно преживяване.
Богдана Трифонова е актриса по образование и радиоводеща по призвание. От 2001 г. насам гласът ѝ се чува от ефира на БГ Радио и шоуто "Стартер". Майка е на дъщеря и син.
Жюстин Томс е специалист в областта на онлайн медиите и маркетинга и е преподавател в НБУ. Има издадени книги на теми от стартирането на успешен бизнес до интернет рекламата и уеб дизайна. Майка е на три деца – две момчета и едно момиче.
Следва откъс от книгата.
Трябва ли да бъдем супергерои Богдана
Наблюдавам сина си с маска на Спайдърмен, размахва ръце и пуска невидими за просто око, моето, паяжини на всички посоки. Мисля си, дали след като той е съвсем истински супергерой, аз също притежавам свръхсили на майка свръхгероиня, защото все пак трябва да е наследил това от никого. Или баща му да Супер Спайдърмен, пък аз да не съм разбрала - тайно излиза нощем, лази по стената на блока и да спасява ужасени лелки от бездомните кучета в квартала. Питах се просто. Това се случваше до преди няколко години, когато Андро все още беше в спайдърменския си период, а той е точно след динозавърския и малко преди стихията на костенурките нинджа. Така. Само за уточнение.
Четири-пет години по-късно една вечер ме попита дали бих искала да имам свъхспособности и какви по-точно? Хубаво е, че той ми задава най-важните си въпроси или докато говоря по телефона, или докато работя нещо на компютъра и аз, за да дам отговор, но и да продължа спокойно работа, казах: "Искам да съм невидима!"
Три секунди по-късно, след като осъзнах какво съм изрекла се замислих и извиках Андро, за да му обясня, че всъщност аз не искам да имам суперсили и не искам да бъда супергерой. Остана много изненадан, че майка му с такава лекота се отказва от нещо велико. И така се наложи да проведем разговор, в който аз започнах сама на себе си да изяснявам ЗАЩО Е НЕНУЖНО да бъдем СУПУРГЕРОИ. Оказа се, че най-важната причина за мен е, че няма да ми е интересно да мога всичко. Не искам. Скучно ми е да ми е лесно и безгрешно. Искам да допускам грешки и да ги поправям. Къде остават онези моменти, в които се опитвам да постигна нещо и надмогвам себе си? Как иначе ще бъда щастлива, че съм успяла да направя нещо, което е от "супергеройска" категория? И кога иначе ще се почерпя с любимия си шоколад, ей така защото ми се е получило без суперсила?
След това се сетих за любим приятел, който твърди, че никога не бива да признаваш проблемите си пред децата, защото в техните очи трябва да бъдеш супергерой, и още повече поисках да не съм. Осъзнах, че това би била най-геройската грешка – да се показваш като безстрашен, безгрешен супергерой. Това значи първо да лъжеш децата си, че всичко е възможно и че можеш всичко, че пред нищо не се огъваш и нищо не те разстройва. Долна лъжа! Когато един ден на тях им се случи провал, защото той се случва на всеки, все в нещо, все някога, те няма да знаят как да се оправят.
Те трябва да знаят, че човек греши, човек страда, човек го боли, човек се проваля и това е край, а начало на битка, която вероятно ще бъде успешна и трябва да бъде проведена. А може и да не е успешна и това също не е край. Просто има неща, които не са наша стихия и наша супер сила. Нормално е да има провали и да, това се случва и на мама. Затова понякога мога да плача, затова понякога като на приятел мога да кажа: "Имам големи грижи и разчитам сам да се оправиш! Така ще помогнеш и на мен!" или "Ще се оправя, но в момента съм разстроена! Не се тревожи! На всеки се случва!" Далеч съм от мисълта, че трябва да се превръщаш с хленчещо мекотело пред очите на детето, но също толкова грешно е и да се правиш на недосегаем. Детето трябва да знае, че трудности има и те се появяват, за да ги преодоляваш и да продължаваш. Това е. Трябва да се научат, че всичко минава, че всичко което ни се случва със знак "минус" е нормално и че само истински силните могат да признаят, че имат слабости.
Така мисля аз! Всъщност сигурна съм. Знам го от Батман!
