Втората част на сборника излиза с оригиналните илюстрации на Стивън Гемъл малко след появата на успешната екранизация, продуцирана от Гийермо дел Торо. Чудовищата под леглото могат да бъдат и забавни! На български език вече може да откриете втората част на симпатично стряскащите "Страшни приказки за мрачни вечери" от американския писател и фолклорист Алвин Шварц.
B богато илюстрирания сборник "Страшни приказки за мрачни вечери 2" ще откриете още по-разнообразни и забавно зловещи истории от фолклора на Северна Америка и от други краища на света. Илюстрациите на Стивън Гемъл допълват плътните и увлекателно страховити разкази, в които свръхестественото е зад всеки ъгъл, а мракът е поканил на гости само най-смелите.
Бихте ли качили на автостоп истински призрак? Ще отворите ли прозореца, ако чуете почукване върху стъклото? Ще дръзнете ли да погледнете в огледалото, ако знаете, че в отражението може да видите нещо зловещо? Обичате ли да си правите кулинарни експерименти, особено ако съставките на вечерята имат подозрителен произход?
Стилът на Шварц е все така семпъл и увлекателен, а солидната доза хумор и ирония подсилва ефекта от четенето и превръща разлистването на страниците в незабравимо куражлийско приключение. Остава само да погледнете под леглото… Бау!
Прочетете избран откъс от "Страшни приказки за мрачни вечери 2" от Алвин Шварц, която излиза от издателство "Сиела". >>>
НЕЩО НЕ БЕШЕ НАРЕД
Една сутрин Джон Съливан се озовал на улицата, вървейки към центъра на града. Не можел да си обясни какво прави тук или как се е озовал на това място, или какво е правил преди това. Не знаел нито колко е часът, нито кое време на деня е.
Видял една жена да върви към него и я спрял.
– Опасявам се, че съм си забравил часовника – казал той и се усмихнал. – Бихте ли могли да ми кажете колко е часът?
Но щом го видяла, жената изпищяла и избягала.
После Джон Съливан забелязал, че и други хора явно се плашат от него. Щом го виждали, те се притискали към стените на сградите или изтичвали на другата страна на улицата.
„Нещо не е наред с мен“, помислил си Джон Съливан. „По-добре да се прибера вкъщи.“
Повикал такси, но шофьорът му хвърлил един поглед и веднага потеглил, без да спре.
Джон Съливан не разбирал какво се случва и това го притеснило. „Може би някой от близките ми у дома би могъл да дойде тук и да ме прибере.“ Намерил телефон и се обадил на жена си, но отсреща чул глас, който не разпознал.
– Там ли е госпожа Съливан? – попитал той.
– Не, тя е на погребение – отвърнал гласът. – Господин Съливан загина вчера при инцидент в центъра на града.
КАТАСТРОФАТА
Фред и Джийн учели в една и съща гимназия, но се срещнали за първи път на коледния бал. Фред бил оти-шъл сам, Джийн – също. Скоро Фред решил, че Джийн е едно от най-милите момичета, които някога е срещал. През по-голямата част от вечерта танцували заедно.
В единайсет часа Джийн казала:
– Трябва да си тръгвам. Можеш ли да ме закараш?
– Разбира се – отвърнал Фред. – Аз също трябва да се прибирам.
– Случайно блъснах колата си в едно дърво по пътя насам – казала Джийн. – Предполагам, че вината си е моя. Трябваше да внимавам повече.
Фред я закарал до началото на Брейди Роуд. Той не познавал този квартал много добре.
– Можеш да ме оставиш тук – казала Джийн. – Пътят нататък е в много лошо състояние. Ще повървя пеша.
Фред спрял колата и є подал една лъскава гирлянда.
– Вземи я. Дадоха ми няколко на бала.
– Благодаря ти – отвърнала Джийн. – Ще я сложа в косата си.
И го направила.
– Би ли искала някой път да излезем заедно, на кино или някъде другаде? – попитал Фред.
– Би било чудесно – отвърнала Джийн.
Фред потеглил, но изведнъж осъзнал, че не знае нито фамилията на Джийн, нито телефонния є номер. „Ще се върна“, помислил си той. „Пътят няма как да е толкова зле.“
Подкарал бавно по Брейди Роуд през гъстата гора, но от момичето нямало и следа. Когато стигнал до един завой, видял катастрофирала кола. Била се блъснала в едно дърво и цялата била обхваната от пламъци. От нея все още се издигал дим.
Фред приближил до колата и видял, че шофьорът е заклещен вътре, с глава, забита във волана.
Това била Джийн. В косата є била вплетена коледната гирлянда, която Фред є подарил преди малко.
Една сутрин Джон Съливан се озовал на улицата, вървейки към центъра на града. Не можел да си обясни какво прави тук или как се е озовал на това място, или какво е правил преди това. Не знаел нито колко е часът, нито кое време на деня е.
Видял една жена да върви към него и я спрял.
– Опасявам се, че съм си забравил часовника – казал той и се усмихнал. – Бихте ли могли да ми кажете колко е часът?
Но щом го видяла, жената изпищяла и избягала.
После Джон Съливан забелязал, че и други хора явно се плашат от него. Щом го виждали, те се притискали към стените на сградите или изтичвали на другата страна на улицата.
„Нещо не е наред с мен“, помислил си Джон Съливан. „По-добре да се прибера вкъщи.“
Повикал такси, но шофьорът му хвърлил един поглед и веднага потеглил, без да спре.
Джон Съливан не разбирал какво се случва и това го притеснило. „Може би някой от близките ми у дома би могъл да дойде тук и да ме прибере.“ Намерил телефон и се обадил на жена си, но отсреща чул глас, който не разпознал.
– Там ли е госпожа Съливан? – попитал той.
– Не, тя е на погребение – отвърнал гласът. – Господин Съливан загина вчера при инцидент в центъра на града.
