Концептуалистът Маурицио Кателан влезе в историята на изкуството, след като миналата седмица неговото произведение „Комик“, представляващо банан, залепен на стена със сребристо тиксо, беше купено за 6,2 милиона долара на търг на „Сотбис“ в Ню Йорк.

Според Кателан творбата предизвиква хората да оценят истинската стойност на изкуството.

„Това е провокация, която ни кани да разсъждаваме върху стойността на изкуството и динамиката на пазара на предмети на изкуството, като ни подтиква да поставим под въпрос какво казва това произведение за нас като зрители“, каза Кателан пред италианския всекидневник „Република“.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Снимка: Getty Images

Новият собственик на „Комик“ е американският предприемач от китайски произход Джъстин Сун - основател на платформата за криптовалути "Трон" (Tron). Вчера Сун изяде банана пред журналисти, както беше предупредил. Той обяви, че това е най-вкусният банан в живота му. Самата творба се продава с подробни инструкции как да се сменя плодът на около 10 дни и съпътстващо тиксо. 

Макар и Джъстин Сун да плати милиони за банан и тиксо, той не е единствен собственик на концепцията. Творбата има още две копия. 

Снимка: Getty Images

Еманюел Перотeн - френският търговец, който работи с Кателан повече от 30 години, казва, че огромната цена на „Комикът“ е постигната, защото творбата „вече е оформила нашата епоха и ще продължи да вдъхновява дебати и размисли много години, което е отличителен белег на всяко значимо художествено начинание“. Той е убеден, че пътуването на банана „далеч не е приключило“, пише още БТА.

Инсталацията „Комик“ разбуни духовете още когато беше представена на изложението „Арт Базел“ в Маями Бийч през 2019 г. Тогава трите издания на творбата бяха продадени за суми между 120 000 и 150 000 долара всяко, което накара „Ню Йорк пост“ да изригне: „Банани! Светът на изкуството е полудял“. Коментарът на вестника към сегашната продажба беше „Кой се смее сега“.

Снимка: Getty Images

Представянето на „Комик“ на изложение е ключово за известността му. Там го виждат хиляди хора, за разлика от частна галерия.  Малко след като дебютира на изложението в Маями, пърформанс артистът Дейвид Датуна (Дейтуна) допринася за славата му като го сваля от стената и изяжда. След това изпълнението му е повторено и в Сеул от студент. 

Кателан е може би най-известен със 18-каратовата напълно функционираща златна тоалетна, наречена „Америка“, инсталирана в „Гугенхайм“ през 2016 г. Произвeдението, оценено на около 5 до 6 милиона долара, отново влезе в новините през 2019 г. когато беше откраднато от британското имение Бленхайм, където беше изложено. 

Снимка: Getty Images

Самият Кателан не се определя нито като художник, нито като скулптор.  Неговата специалност е провокирането на въображението, изкуството на концептуалната шега. Инсталацията „Комик“ е характерна за работата му. Реалистична восъчна статуя в реален размер на папа Йоан Павел II, повален от метеор в „Ла Нона Ора“ (Деветият час), например, е със затворени очи във вечен сън. Модел с детски размер на Хитлер, коленичил в молитва, е наречен „Той“. През 1999 г. Кателан залепва с тиксо своя дилър Масимо де Карло на стената за откриването на изложбата му „Перфектен ден“.

За творбата „Новеченто“ от 1997 г., Кателан окачва препариран кон на бароков таван. „Ние сме революцията“ от 2000 г. се състои от миниатюрна кукла с образа на художника, окачена на закачалка за дрехи. „Неделя" представлява 64 позлатени панела с вдлъбнатини от изстрели.  Във всяка една от тези творби Кателан показва нестандартен предмет, превръща го в нещо мрачно хумористично и предизвиква към размисъл. През пролетта той нарисува чифт боси стъпала - мръсни и наранени, на стената на венецианския женски затвор на остров Джудека за представянето на Ватикана на Венецианското биенале.

Снимка: Getty Images

Роденият в Падуа през 1960 г., Маурицио Кателан е един от най-популярните и противоречиви художници в съвременното изкуство. Творбите му са непочтителен коментар за изкуството и институциите. Той използва провокативно материали, предмети и жестове, поставени в галерийни контексти. Така предизвиква ангажираност. Международна известност придобива, когато излага La nona ora (Деветият час) през 1999 г. на Изложението на изкуството в Базел. 

Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK

Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM

Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK