Често пъти се ядосвам, че нищо не мога да нарисувам. Всяка линия е погрешна, всеки цвят не е на място и се опитвам да се успокоя с оправданието - „Липса на вдъхновение”. Ден след ден пропускам възможности да направя нещо красиво. Вдъхновението никога не идва... или ако дойде, то е за няколко минути, най-много час.
Минаха месеци откакто аз не съм нарисувала нищо стойностно, не съм написала нищо особено, не съм танцувала от сърце... чакайки да дойде вдъхновението. Не съм вложила душа, пренебрегнала съм таланта си.
Може ли творецът да твори без вдъхновение?
Често пъти съм чувала от преподаватели в университета да казват - „Апетитът идва с яденето”. Възхищавах се на неуморните си колеги, които непрестанно се трудеха. А аз... аз чаках вдъхновението, което така и не идваше. Малкото пъти, в които насилвах себе си да направя шедьовър и не се отказвах след първите 5 мин. на провал, наистина се получаваше нещо добро. А това добро, го виждам едва сега, когато чувствата от досадата към учебните задачи отминат.
Напоследък се амбицирах, че не бива да похабявам таланта си и да рисувам въпреки нежеланието ми, въпреки мързела и въпреки липсата на вдъхновение. Дори и да не се получи, това си е ценен опит и идея, която мога да използвам в по-добри времена на творчески подем...
Дори в момента нямам вдъхновение да пиша и това си личи, но въпреки това продължавам да редя думите, напук на онова малко „дяволче”, което шепне – „Почивай си, сега не е момента”.
А кога е правилният, точният момент за творчество?
Улавям се колко много съжалявам за пропилените часове, месеци, години на бездействие и непрестанни оправдания, че не мога, че не става, че не е подходящо време, че нямам ВДЪХНОВЕНИЕ.
Художникът освен желание, трябва да вложи и хъс в творбата си, напук на всичко да даде всичко от себе си и да рискува да се провали. Връщайки се назад в годините и учебните ми работи се замислям колко много съм недоволствала докато ги правя. Те бяха по задължение, за университета, защото така трябва, а не защото искам. Повтарях си „Насила хубост не става” и успокоявах съвестта си.
Днес съм благодарна за това ми задължение, защото много от добрите ми неща са създадени именно тогава. В момента на творческия застой и липса на ентусиазъм, но мотивацията да завърша с отличен надделяваше.
Оказва се, че художникът може да живее и без вдъхновение.
Понякога практика и леката загрявка преди истинската работа са ключовите моменти за успех. Ще ми се да бях разбрала това по-рано.
Още не съм достатъчно добър художник е...
... друга бариера, която имах. Повтарях си, че не съм достатъчно добра за изява. Рано е - и така си и минаваха годините. И това ме възпираше от малки и големи крачки в правилната посока към успеха ми. Вярно, че всеки художник е критичен към себе си, но опитът и рискът от изява доказват, че не е толкова страшно. Хора сме и непрестанно се усъвършенстваме, ставаме по-добри и по-зрели, но това не означава, че изкуството от нашето минало е загубило своята стойност. Напротив, то е добро за своето време и носи онази енергия, която тогава ни е изпълвала в „зелените” ни години.
Просто започни да действаш!
Може би това ще стане новото ми мото. Осъзнавайки грешките си от миналото, аз започнах да правя малки крачки към творческият ми подем. Да, нямам вдъхновение но действам. Няма смисъл да чакам повече илюзията, че обсебвайки ме вдъхновението ще стане нещо по-добро. Ами ако вдъхновението чака просто да започна работа?
„Апетитът идва с яденето”!
Нека започнем да се „храним” с изкуство :)
Автор: Таня Димитрова,
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство
Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg.
