Човекът търси извори на напътствия в дебели томове или мъдри хора от хиляди години. "Уроците на сърцето" е малък наръчник с 52 сентенции, които улесняват търсенето и водят към просветление. Авторът Алан Коен, подписал се под 27 заглавия за личностно развитие, е сред най-продаваните съвременни модерни философи.
Той събира в своята книга ценни истории, стихове, притчи, проницателни цитати и остроумни забележки от най-разнообразни източници. Много от уроците и цитатите в книжката са част от устната традиция на различни народи, която се предава от поколения.
"През дългите години, в които изучавах и преподавах самоусъвършенстване, съм прочел и чул хиляди анекдоти и мъдри проникновения", обяснява Коен.
В "Уроците на сърцето" той е събрал най-любимите си, към които се обръща за вдъхновение през целия си живот.
Сред тях са писмо на един югославски войник от Втората световна война до нероденото му дете; цитати от Шекспир, Волтер, източният поет и философ Руми, писателите Джек Лондон, Анатол Франс, Карлос Кастанеда, поетът Уолт Уитман, Мартин Лутър Кинг и дори мъдрост от монах Теофан.
Петдесет и двете глави, отредени за всяка седмица от годината, започват с история или поетичен цитат, последвани от авторовия коментар. Коен съветва как да четем неговия наръчник:
"Нека посланието им се пропие в мозъка и сърцето ви, докато накрая се превърне в част от вас. Вместо да прехвърляте историите, сякаш са написани в някое списание, четете ги една по една и ги попивайте бавно – като чаша хубаво вино или ароматен шоколад. Потопете се в смисъла им, после оставете книгата настрана."
Освен много си книги за личностно развитие, Алан Коен е преподавал в института "Омега" за холистични проучвания в Ню Йорк и през годините е водил туристи из различни свети места като Мачу Пикчу, Бали и Египет. В момента живее в Мауи, Хавай, и продължава да работи с хора, като им помага да открият вътрешното си щастие.
Прочетете избрани откъси от "Уроците на сърцето" на Алан Коен, която излиза от издателство "Кръг". >>>
11.
Възползвайте се!
Някъде в началото на двайсети век един производител на обувки изпратил свой търговец в Африка в опит да разшири пазарите си. След няколко седмици, прекарани в непозната земя, мъжът изпратил в офиса у дома телеграма с предупреждение: „Трагедия! Трагедия! Тези хора не носят обувки. Веднага откажете производството!“.
По-късно през същата година търговец от друга фирма производител отпътувал за същия регион, отново воден от надеждата да отвори нови пазари с клиенти. Скоро и той изпратил до фирмата си телеграма. Но тя гласяла следното: „Възползвайте се! Възползвайте се! Тези хора не носят обувки.
Веднага утроете производството!“.
