Онова, което най-много ме учудва за интернет, е неговото "одушевяване”. Чувствата на любов и омраза, на зависимост и бунт, съжителството с интернет като със същество, всмукало в утробата си множество други същества...
Вероятно контрольорът у мен, който по принцип ме пази от пристрастявания, ме е съхранил досега от обсебване от мрежата. Не че не съм усещала горещия дъх на паяка в тила си. Но инстинктът ми за самосъхранение е бил винаги достатъчно мускулест и бърз, за да ме довлачи на твърда земя – далеч от мъртвото вълнение на подмолни форумни течения, настрана от безвремието на чатове и седенки, където хората са никове, карнавални маски.
Интернет обществото пребивава в безкрайни Сатурналии –
робите и господарите са си разменили местата, но благополучно са забравили, че в древния Рим тази размяна е ставала само за ден в годината. А днес ние пожелаваме вместо живот игра, инфантилно подменяме действителността, без да забележим кога виртуалното се оказва върховна реалност...
Давам си сметка, че дължа еманципацията си от мрежата на няколко банални дефекта: времето вечно не ми достига, любопитството ми се уморява бързо, привързвам се трудно и не-много-хая какво мислят другите за мен. Може би затова, въпреки че от 19 години насам всеки ден изкарвам часове пред компютъра, не съм изиграла нито една виртуална игра, не съм сърфирала без цел в интернет, не съм написала постинг в нито един форум или чат...
Не твърдя, че това е единственият начин, просто това е моят начин, а той се оказва неочаквано здравословен. От няколко години ползвам Блекбери вместо мобилен телефон, тоест съм постоянно онлайн и всичките имейли достигат до мен в мига, когато са пратени. Това изобщо не ме е направило интернет наркоман, защото
третирам паяка и мрежата му както парите – използвам ги,
без да позволявам те да ме използват. Те са средство, а не някаква емоционално натоварена платформа, чрез която човек компенсира дефицитите си, като се прави на такъв, какъвто не е.
Да не ме вземете обаче за някакъв интернетофоб, паникьосан като латентен хомосексуалист! Ни най-малко не отричам значението на Мрежата в живота ни на модерни хора. Защото никога работата, комуникацията и събирането на информация не са били толкова лесни.
Просто нека помним, че Паякът е слуга, а не господар и трябва да си знае мястото – като телевизора, виното, шоколада и изобщо всички приятни неща, преди да са станали прекалено важни.
