Десислава Шаркова наскоро ни изпрати статия с дълбоко символично съдържание, посветен на кучето и човека като Божии творения. Тук ви представяме новия й текст, който ни впечатли с емоциите и силата на посланието си. В писмото си до нашия екип Десислава пише: „Изпращам ви един материал, който, ако решите да публикувате, може да скандализира читателите ви и особено онези, които следят сериала "Дневниците на вампира". И все пак - дори и несъгласни с различната гледна точка, хората имат право да я разберат. Преди малко повече от 3 години, 12 годишната ми дъщеря, както и аз самата, бяхме луднали по първата вампирска сага - поредицата "Здрач"... Докато не се замислих дълбоко в себе си за тази нова вампирска мода, която както виждаме, не отминава, а напротив...”
В компютърния свят „троянският кон” е злонамерена програма, която се инсталира, за да върши на пръв поглед нещо напълно нормално (игри, програми за защита на екрана и др.), но всъщност изпълнява съвсем различна, при това зловредна функция (краде поверителни данни – пароли, информация за банкови сметки и кредитни карти, изтрива съдържание от твърдия диск и т.н.). Тези програми са получили името си от мита за големия, кух дървен кон, чрез който гърците печелят Троянската война, като се скриват в него и се промъкват в укрепения град Троя.
Накратко - „троянският кон” е средство за превземане „отвътре”, с което се притъпяват или неутрализират инстинктите за съхранение на „системата”, превърнала се в негова цел.
В наши дни „троянският кон” се асоциира предимно с пробив в нечия банкова сметка, съсипан хард–диск или в най-лошия случай разбита софтуерна защита на някоя политическа, икономическа, военна, технологична или друга институция...
Едва ли свързваме прояви като арогантност, нетърпимост, омраза, агресия, насилие и неминуемо свързаните с тях различни форми на престъпност с „троянски кон”, извън контекста на неговото технологично значение... Защото когато медиите ни засипват с новини, като: „Погребват убития студент”, „Тийнейджър заклан и погребван два пъти”, „Деца убиват дете, за да ограбят родителите му”, „17-годишен преби съученик пред училищните камери”, „Баща нанесе побой на 9-годишната си дъщеря” и... мога да продължа така много дълго, ние, въпреки възмущението или дори отвращението си, възприемаме подобни събития като обикновена статистика на „модерния” свят. Търсим причините къде ли не, правим „анализи” и „програми за противодействие”, а медиите продават „новините” си по-добре от всякога... В същото време цяла армия от „троянски коне” неусетно заразява човешкото ни обществото, като обърква изконни библейски истини за добро и зло чрез подмяна на ценности. Не искам и не мога да изброявам. Ще се спра само на един: Троянският кон, наречен „Здрач”. И то от позицията на човек, лично заразен от него.
Извадка от Уикипедия: „Здрач“ е роман за тийнейджъри, написан от Стефани Майър. Публикуван е за пръв път през 2005 година. Това е първата книга от поредицата „Здрач“ и представя седемнадесет годишната Изабела (Бела) Суон, която се премества от Финикс, Аризона във Форкс, Вашингтон, и чийто живот е застрашен, когато се влюбва във вампира Едуард Кълън. Романът е следван от „Новолуние“, „Затъмнение“ и „Зазоряване“.
Реших да прочета книгата, водена от интереса на 12-годишната ми дъщеря, която (както и повечето й връстници) буквално полудя по „Здрач”. Да разбера какво чете това дете и да взема мерки, ако реша, че е нещо опасно. Отдавна не съм в тийнейджърска възраст, но изчетох „романа за тийнейджъри” за рекордно кратко време. Магията му е повече от неустоима, което е един безспорен комплимент за създателката му. След всеки прочетен роман, не само, че не намирах в книгата нищо опасно, но дори бях очарована. Заедно с дъщеря ми с нетърпение очаквахме излизането на следващата. Естествено, купувахме я при първа възможност и с гордост я намествахме в библиотеката редом до вече прочетените от баби и съседки нейни „посестрими”...
Мислех си, че тази „уникална” книга е един чудесен начин днешните деца да се научат да четат и да намират удоволствието от това иначе позабравено от днешното поколение занимание. Защото дори и онези деца, които не са прочели и една от задължителните училищни книги, са прочели този роман по няколко пъти, нищо че в него положителните герои са вампири. Децата все пак четат, нали? По-добре вампири в роман, отколкото духовно оскотяване без никакви книги...
Убедена бях, че ползите от книгата са безспорни, защото чрез нея в подрастващите се възпитават християнски ценности (!), които иначе в днешния модерен свят биха били заклеймени като глупава отживелица. Например – ако извън този роман се бях опитала да подложа на обсъждане идеята за съхранение на девствеността до брака, това със сигурност би се приело с насмешка като убеждение, твърде архаично за съвременното общество. Признавам, че точно затова досега не съм и опитвала да „прокарвам” тази идея пред дъщеря ми. Още повече, че самата аз съм израснала с увереността, че тази ценност отдавна е неприложима и неактуална. А Стефани Майър с учудваща лекота успява да внуши това на своите читатели. Нищо, че го прави през устата на добрия и (п)объркващо очарователен вампир Едуард... Благодаря ти, Стефани – аз, като една болна от съвремие майка, не бих успяла в тази кауза без теб!
Книгите от поредицата внушават и много други „ценности”, поднесени по един вълшебен, грабващ, неустоим начин. Синовната обич, привързаност и уважение на главните герои към техните родители (нищо, че „родителите” на Едуард не са негови биологични такива) са наистина трогателни. От позицията на моята пост-тийнейджърска възраст не е трудно да се усети „препратката” към съответната Божия заповед: „Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята...” Едва ли малките, а и на чак толкова малки читатели на Стефани Майър си дават сметка и за тази „ценност”, но не е ли достатъчен примера, който те имат пред себе си в лицето на любимите си герои?
Умението на Майър да грабва читателя и да владее вниманието му от първата до последната страница на всяка една от книгите й е наистина обсебващо. Дали зад магията на книгата стои просто човешки талант или дяволски... успех, не е моя работа да знам, но едва ли сънят, който „събужда” идеята й да разкаже историята за любовта между вампир и човек е проста случайност. Както не е случайност и това, че първата й книга започва с цитат от „Битие” за „забранения плод”. Защото красивата и харизматична любов между Бела и Едуард е символ на този забранен плод. Асоциацията с откъснатата в Райската градина ябълка, изобразена в две нежни ръце на луксозната корица на „Здрач” целенасочено се натрапва на читателя още преди да разлисти страниците. И въпреки това, едва ли някой от феновете се замисля за дълбокия смисъл на тази натрапена символика...
Аз се замислих...
