„Завинаги заедно!“
Понякога завинаги се оказва изненадващо кратък интервал от време. И след като ехото от тези думи отзвучи, оставаш... сама. Сама с мислите си, сама в новия апартамент, сама с детето, сама с емоционалния товар, който си трупала през годините на заедност.
Да си сама понякога е лукс. Но луксът не е за всеки. Не е за страхливци, не е за хора, свикнали винаги да са гримирани, не е за онези, които разчитат на другия за всичко – от това да ти вдене игла до заплатата му.
Сред купищата кутийки, в които подреждаме мозъка си, има една, в която е скрито това послание – „Щастието не намалява, когато се сподели“. И така цял живот се учим да споделяме, да откриваме собствените си очертания чрез някой друг – в неговите ръце, в неговата прегръдка, сред неговите думи. Така търсим щастието. В другия. В това, че сме с него. И оставайки сама, отваряш другата кутия – „Аз съм нещастна“. А всъщност, да останеш сама може да е най-хубавото нещо, което ще ти се случи.
Добре дошла в света, който съществува извън романтичните комедии. Тук пуканките не са карамелени, а най-често са със сол. Пресолени дори. Сол от сълзите ти понякога.
Добре дошла в света, в който тялото не излъчва феромони, с които да привлича другия. Тук тялото е по-скоро крепост за разяждащи мисли и чувство на вина.
Но, хей, знаеш ли какво?! Този свят може да е най-хубавото място, на която си попадала. Място за среща със себе си. Място за истини. Място за еволюция.
Днес има много по-малко стигма срещу самотните майки, което прави този свят доста по-приятно място. Културата ни е такава, че това да сме несемейни или да имаме партньор в някаква роля е нещо съвсем естествено.
В света, в който си сама, можеш спокойно да избереш собствената си посока. Да направиш по-остър завой или да караш в лентата за изпреварване. Да следваш най-точната карта – тази на сърцето си. Или да счупиш стрелките на компаса и да слушаш само собствената си интуиция. Дали ще те води винаги на правилното място? Не си го и помисляй! Разбира се, че не! Да останеш сама, за да се луташ, да грешиш, да се изгубиш, дори да седнеш на кръстопътя и да плачеш е най-верният маршрут към това, което наистина ще е твоето си нещо, най-чистото откъм истина, най-осъзнатото.
Страхуваш се да си сама?! Чудесно! Страхът е най-добрият приятел на еволюцията. Заради страха имаме огъня, ключа, топлата дреха... Гледайте на страха си като на приятел и тогава той ще ви пази. Само така той няма да ви подведе към копромисни връзки и към неподходящи нови партньори.
Жените, останали сами, са склонни да бъдат по-решителни и мотивирани. Животът е вечен растеж, трупане на опит и знания, промяна, самоусъвършенстване, търсене на посока. Казват – човек се учи, докато е жив (само свекървата знае всичко). Когато човек остане сам, има повече време да наблюдава личния си растеж. Можеш да проследиш промяната, докато сутрин дълго време пиеш кафето си. Има неизмити съдове? Е, и?! Спокойно можеш да ги оставиш и за утре. Няма кой да повдигне вежда укорително. Освен ако не се погледнеш сама в огледалото и не го направиш. Изпъни крака в слънчевото петно на сутрешното ноемврийско слънце, отпий глътка събуждаща течност, усмихни се... Това не е просто нов ден. Това е нова възможност да станеш по-добра версия на самата себе си. И от тук нататък ти предстои по една такава всеки път, когато отвориш очи от нощния си сън.
Останала сама, може да имаш повече приятели. Проучвания, проведени в САЩ, Холандия, Австралия и Великобритания, показват, че самотните хора имат повече приятели и по-богати социални мрежи (съседи, колеги и др.), в сравнение с тези, които са във връзка или са женени, с или без деца. Според социолозите Наоми Герстем и Наталия Саркисян омъжените/женените са по-склонни да инвестират голяма част от времето си един към друг, а не за приятелите и социалните мрежи.
Ти си сама, но сигурно си много по-склонна да вложиш повече в това да поддържаш връзките си с приятели, роднини и колеги. Имаш време и желание (купи си и тухли, ако трябва) да се обърнеш назад и да поправиш разрушените мостове. Реновиране на стари връзки, слепване на посчупени приятелства... а този спомняш ли си го?!... беше ти толкова близък първата година в университета... защо не му се обадиш?!
Самотните хора са по-склонни да помагат на приятел в нужда. Чисто физически разполагат с повече време понякога. А друг път просто притежават повече емпатия. Да влезеш в обувките на някого е по-трудно, когато в дома ти е топло и пълно. Но табелката „А ако ми се случи и на мен?“ свети доста по-ярко в дома, в който има само един човек.
Винаги си искала да скочиш с бънджи? Да танцуваш кизомба? Да се научиш да шофираш? Да си направиш платинено-розов балеаж? Времето, в което си сама, не е време за самосъжаление, гледане в една точка и варене на супа топчета. Всъщност, ако ти харесва, прави и това. Сама си решаваш! Но ако искаш да започнеш отначало, ако новото ти се усмихва приятно и желанието ти е да му отвърнеш, пренареди времето си. Няма нужда да бързаш да се прибереш, ако някой друг не зависи от теб. Планувай една нова графа в ежедневието си – време за мен.
Сама или самотна? Ти решаваш. И разликата не е само в няколко букви. Но знай, че това състяние ще те направи емоционално по-независима. Уплахата от скърцане пред входната врата ще я има винаги. Но страхът от отхвърляне ще се стопи. Защото само който е бил сам и може да види красотата в това, няма да допусне друг да разруши тази хармония.
