По Коледа и Нова Година пожелаваме на близките и на себе си най-често щастие, но какво е щастието? Ами нека го разглобим. Да го пратим на скенер, да го разшифроваме заедно, защото, убедена съм, то е заразно – също като смеха и сълзите.
За мен, например, щастието е състояние, в което няма „после” и няма „там”. Има само „тук и сега”. Щастието е скъпоценен изплъзващ се миг, в който утре не съществува, а вчера е забравено.
Щастието е лекота: когато дишаш лесно, пълен си с въздух като отскубнал се балон, като детска плажна топка, подмятана от вълните. Лек си като отронен цвят, който се рее в небето, после се плъзга по гладката повърхност на водата, накъдря я нежно, милвайки я... Аз съм този цвят и съм щастлива. Щастието е сливане.
Щастието е летлив момент, в който духът, очите, тялото, небцето (поотделно или заедно) блаженстват: то е целувка, оргазъм, шоколад, отлежало вино, приготвено с любов ястие, спираща дъха гледка, споделен уют, съпричасност... Щастието е още творчески залп, просветление на ума, триумф на волята, благодарно доверие в нечии очи, посветеност, съвместност, отдаденост... Щастието не се постига със съзнателно преследване на щастието. То е страничен продукт от други действия – нахлува неканено и внезапно, докато обичаш, твориш, общуваш, пътуваш, четеш, грижиш се за някого...
То е още: да имаш избор, да знаеш границите си и да можеш да кажеш „не”. Да живееш като „истинския ти” и да следваш същинските свои мечти, потребности и желания.
Щастие е да не се налага да пожертваш прекалено много, докато вървиш към щастието. То е усещане за цялост, завършеност, хармония с Вселената и баланс, вътрешен мир. Затова най-точно според мен е определението на Махатма Ганди: „Щастие е, когато това, което мислиш, това, което казваш, и това, което си, са в съзвучие”.
Поетът Пушкин твърди: “Щастие не съществува, но има покой и свобода”. А май точно това е щастието – покой плюс свобода. И щипка любов за всеки вкус.
